Талибан, терорист, бежанец: Какъв е Важид и защо иска убежище?

Имал ли е "Калашников"? И стрелял ли е с него срещу полицаи? Преди няколко месеца Важид С. отговаря и на двата въпроса с "да". Затова тази седмица 28-годишният афганистанец е изправен пред съда в Берлин. Той е заподозрян, че като "член на талибаните" е нарушил закона за контрола над оръжията. Освен това е обвинен в "съучастие в опит за убийство" в два случая.

Според Федералната прокуратура, Важид С. се е присъединил към талибаните през 2009 година. Първоначално той е снабдявал своя военен отряд с хранителни продукти и муниции, а през 2014 година е участвал и в нападения срещу афганистански полицаи в провинция Каписа, североизточно от Кабул. При нападенията Важид С. е използвал автомат "Калашников". Младият мъж сам е разказал всичко това пред Федералната служба за бежанците и миграцията (BAMF), разказва Deutsche Welle. Затова през октомври 2016 година той е арестуван в провинция Саксония-Анхалт. Пред полицаите той отново изтъкнал, че е бил част от талибаните.

Само за да остане в Германия?

Защо му е обаче да твърди такова нещо и да се самообвинява в извършването на тежки престъпления? Даниел Шправке, адвокат на 28-годишния афганистанец, дава следния отговор: "Той се е надявал на по-добър живот в Европа." По думите на Шправке, Важид С. е избягал през 2015 от Афганистан по икономически причини. "Пристигайки тук, той не е можел да разчита на нормална виза. И тъй като е нямал друг изход, е съчинил една история, която да му помогне някой ден да получи статут на бежанец", казва адвокатът.

Днес Даниел Шправке ще представи пред съда декларация, подписана от неговия клиент, в която афганистанецът се отказва от предишните си показания. "Задача на главната прокуратура е да докаже, че Важид С. е бил член на чуждестранна групировка. По мое мнение, прокуратурата няма достатъчно доказателствен материал", казва Шправке. Той изхожда от презумпцията за оправдателна присъда, която от своя страна може да доведе до екстрадирането на неговия клиент.

Четирима, седемдесет или няколко хиляди?

Важид С. не е единичен случай. Федералната прокуратура води разследване срещу повече от 70 вероятни талибани в Германия. Срещу четирима от тях е повдигнато обвинение. В момента се подготвя и петият обвинителен акт. Според германското списание "Шпигел" е възможно да има още много подобни случаи. "Няколко хиляди души са заявили на изслушванията във Федералната служба за бежанците и миграцията, че са имали контакти с талибаните. Или пък че дори са се сражавали на тяхна страна", се казва в публикация на изданието.

Федералната служба за бежанците и миграцията потвърждава, че има "лица, които при изслушванията са заявили, че се били членове на талибаните". Някои от тях са твърдели, че се били вербувани от радикални ислямистки бойци и по-късно са избягали. Винаги, когато BAMF узнае за извършени престъпления, тя предава случаите на отговорните правоохранителни органи. Ако се докаже, че бежанците са участвали във военни престъпления или престъпления срещу човечеството, службата не им издава разрешително за престой.

А какво става в случаите, когато кандидат за убежище признае, че е работил за талибаните, но не е участвал в престъпления? Та нали ООН не разглежда талибаните като терористична организация? Всъщност BAMF дава ясно да се разбере, че това, че някой е бил вербуван и е бил член на талибаните, не му дава автоматично право да получи на убежище. От службата уточняват обаче, че в отделни случаи може де се стигне до предоставяне на закрила: "Когато човешките им права са застрашени." Така например в Пакистан и Афганистан членовете на талибаните са заплашени от смъртно наказание. Последно във вторник (25 април) в един военен затвор в Пакистан бяха обесени четирима осъдени на смърт талибани.
Това е само началото?

Сега съдиите в Берлин трябва да установят дали Важид С. действително е извършвал престъпления, или е лъгал от отчаяние. Впрочем, съдиите са длъжни да преценят и дали талибаните трябва да бъдат класифицирани като "чуждестранна терористична организация", или не.

Не за първи път в Берлинският съд в квартал Шьонеберг ще се пише правна история. След края на Втората световна война именно тук военните съдии на съюзническите армии за първи път се запознават с обвинителните актове срещу нацистките военнопрестъпници, останали живи. А само една година по-рано в същата зала се води показния процес срещу бойците на съпротивата от 20 юли 1944 година. Тук са произнесени и смъртните присъди срещу Клаус фон Щауфенберг и срещу още над 100 противници на Хитлер.

Как ли ще приключи одисеята на един мъж, който, уж търсейки щастието си в Германия, се е заплел в лъжи? Този процес може би поставя началото на цяла редица от подобни казуси.