МерКрон – перфектната двойка за европейско бъдеще?

Пресконференция, изпълнена със символизъм - преди броени дни канцлерът на ФРГ Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон обсъдиха в Брюксел бъдещето на Европа. От това доколко успешна ще бъде съвместната им работа, зависи и успехът на Европейския съюз, коментира Deutsche Welle, съобщи "Фокус".

Тази пресконференцията, изглежда, е начало на голямата европейска дружба. Перфектната двойка на една сцена: невъзмутимият канцлер, с нейния внушителен опит и младият президент, изпълнен с неизчерпаема енергия. Той придава на сътрудничеството нов импулс и чувство за свеж полъх, а тя споделя с французина дълбоките си познания по европейска и международна политика. Заедно те са по-силни, отколкото поотделно.

Френско-германския мотор

"Ако Германия и Франция искат да работят заедно, тогава и Европа ще се движи напред. Това е предпоставка за нашето съвместно бъдеще", отбеляза Макрон, който спечели президентските избори в родината си като проевропейски кандидат и сега се утвърждава в качеството си на лидер в рамките на първото си изявление на среща на високо равнище на ЕС в Брюксел.

С изказванията си френският държавен глава съживи духа на сътрудничеството. Той напомни как някога "старият канцлер" Хелмут Кол и бившия президент Франсоа Митеран също са работили заедно рамо до рамо в името на европейската идея. В отговор Меркел, усмихваща се леко, но забележимо, заяви, че с миналото се занимават историците, докато нейната цел е да бъде намерено решение за настоящето. И докато Макрон произнасяше високопарна реч, германският канцлер се опитваше да го сдържа, като не му позволява да се отклонява от темите. Това може да се работи и в бъдеще: в търсене на баланс между политическите въпроси и практическите цели.

Сигнал за единство

Германия и Франция отново се утвърждават като движеща сила в Европа. И сега е точният момент за това. След няколко години на политически вълнения в Европейския съюз, продължителни кризи и игнориране на проблемите на ЕС, трябва да бъде даден отговор на въпросите кои сме ние и къде искаме да отидем?

Тук трябва да бъде зададен и един ироничен въпрос - колко от нас искат да и занапред да вървят заедно? Ангела Меркел даде отговор, споменавайки за "Европа 27". Макар и досаден, Брекзитът е неоспоримо събитие, което обаче не е фокус на европейската политика. Упълномощените да водят преговорите за "развода" между Брюксел и Лондон трябва да изготвят всички детайлни решения по него, а след това правителствата и лидерите на страните от Общността - да приемат окончателните решения. Британският премиер Тереза Мей се опита да превърне последната среща на върха на ЕС във форум на своите идеи и желания - ход, който срещна достатъчно хладен отпор.

Париж и Берлин отдавна обмислят как да конструират бъдещето, а не миналото. Може би няма да намерят революционни идеи, но все пак има решимост за решаване на вътрешните проблеми. "Европа трябва да защитава по-добре гражданите", подчерта Макрон. И с това той няма предвид само сътрудничеството в областта на отбраната, но също и защитата на европейската икономика от дъмпинг. Меркел се застъпва за свободната търговия и категорично се противопоставя на протекционизма. В това отношение думите й са насочени срещу САЩ: ако Вашингтон не остави отворен пазара си за европейските компании, то и американският бизнес ще се сблъска със затворените врати на ЕС.

Лидерите на две страни, както и по-рано, поставят акцентите върху различни проблеми, но и двамата гледат в една посока. Те искат задълбочаване на интеграцията в Европа, дори и това да доведе до изменение на основополагащите закони на ЕС. Общността трябва да промени своите ценности и да стане по-солидарна, да убеди гражданите на ЕС с реални действия, а не с думи. Ефектът от Брекзита вече отшумява и в страните от ЕС евроскептицизмът отслабва.

Щастливо бъдеще или нещо все пак ще се обърка?

Ако погледнем как Меркел и Макрон единодушно излагат възгледите си, ни се иска много да повярваме в щастливото бъдеще. В спасителните идеи, които се появяват благодарение на големите трудности. От въодушевлението и оптимизма, които струяха от последната среща на високо равнище в Брюксел на мнозина може би им се зави свят.

В ситуация, в която Европа е обезкуражена от кризата с бежанците и Брекзит, а Доналд Тръмп всява още по-голяма неувереност, се появява млад политик, които придава на единна Европа нова динамика. Той също може да поеме на гърба си част от товара "лидер на западния свят", който с времето може да стане непосилен за Ангела Меркел. Един от примерите: Макрон открито изказа мнението си за източноевропейските страни, които считат ЕС за своя каса, а солидарността - за улица с еднопосочно движение.

Но завишените очаквания може да доведат до разочарование. За начало Макрон трябва да покаже във Франция, че може да убеди съгражданите си в необходимостта от реформи, преди да мисли за промените в ЕС. Не бива преждевременно да бъдат раздавани похвали. Но сред съюзниците си Макрон може да разчита на германския канцлер, която действа преди всичко прагматично и отчасти прозаично с цел постигане на възможното, и едва след това се заема с представите за далечното бъдеще. Ако имаме късмет, то заедно Макрон и Меркел може да се превърнат в достатъчно внушителна сила, да поставят началото на нова ера на стабилност - тази на "МерКрон".