Спомени за септември, 1941 г.: Когато нацистите убиват 34 000 евреи

Васили Михайловски добре помни онзи септемврийски ден на 1941 година. Нищо, че тогава е бил едва на четири години. В окупирания от нацистите Киев внезапно разпространили листовки, в които се казвало, че всички евреи са длъжни да се съберат на едно определено място в покрайнините на града, носейки със себе си и цялото си имущество. Който не изпълнел този призив, щял да бъде разстрелян.

"Изви се огромна колона от хора с двуколки, които се отправиха към местността Бабий Яр*", спомня си сиракът Васили, който бил придружен от бавачката си Надя. Майка му била починала наскоро след раждането, а баща му, войник от Червената армия, бил пленен от нацистите и по-късно разстрелян, разказва историята му "Deutsche Welle".

Към "Зоната на смъртта"

"Когато тръгнахме с Надя, бях много щастлив, защото мислех, че отиваме на манифестация като онези, които се провеждаха на 1 май", разказва Васили. Той дори помолил бавачката да му купи балон или флагче. Край Бабий яр обаче не ги очаквало празненство, а истинска драма.

На 29 и 30 септември там нацистите извършват най-масовата екзекуция на хора по времето на Втората световна война. Само за два дни в покрайнините на Киев са избити близо 34 000 евреи.

Германските войници удряли хората с прикладите на пушките си и ги бутали брутално към "Зоната на смъртта", спомня си Михайловски. Малко преди той и Надя да попаднат под дулата на оръжията, бавачката му извадила паспорта си и го размахала пред полицаите, викайки: "Аз съм украинка, ето вижте, аз съм украинка!" Един от охраняващите войници я хванал за яката и я изтикал отвъд огражденията. "Върви и вземи това дете със себе си", казал й той, сочейки към Васили.

Докато чакали отвъд бариерата, можели да чуят какво се случва с хората от другата страна на загражденията.

"Чувахме викове, плач и вопли, но и шум от самолети, които прелитаха ниско над нас и заглушаваха всички останали звуци. Някъде от небето над нас звучеше и музика, спомня си Васили.

В продължение на десетилетия случилото се край Бабий яр не влиза в официалните учебници по история на Украйна. Първоначално съветските власти отказвали да признаят масовото избиване. А когато те най-сетне издигнали гигантска бронзова статуя с превити от болка фигури, жертвите били наричани просто "съветски граждани". Чак в последните години на СССР еврейски сдружения успели да издигнат скромен паметник на жертвите. След като Украйна обяви независимостта си, правителството в Киев започна да отбелязва трагичното събитие с официални церемонии.

Жертвите не са само евреи

Възпоменанията обаче крият в себе си и конфликтен потенциал. Защото евреите не са били единствените избити край Бабий яр. Екзекутирани са били и голям брой съветски военнопленници, роми, хора с физически и умствени увреждания. И все пак огромното мнозинство от жертвите са от еврейски произход. Затова и някои наблюдатели се опасяват, че ако се подчертава мултиетническия характер на жертвите, ролята на Бабий яр като едно от най-ужасяващите места на Холокоста може да бъде разводнена.

Край Бабий яр например загиват и някои членове на "Организацията на украинските националисти" (ОУН), поради което националистически групи в днешна Украйна се опитват да използват възпоменанията за своята пропаганда. Според водещи западни историци обаче, въпросната организация всъщност е участвала в нацистките престъпления срещу евреите.

Васили Михайловски е един от тримата оцелели от трагедията в местността Бабий яр, които са живи и днес. Днес жилището му се намира само на 100 метра от улицата, по която той и бавачката му Надя навремето тръгнали към онова зловещо място, запечатало се завинаги в спомените му.

*На украински: Бабин яр