Там, където човекът се превръщаше в 640 грама пепел

"Тук изстрадахме неща, които човешкият мозък изобщо не може да си представи", четем в записките на концлагерист в Аушвиц. Този разтърсващ разказ за зверствата на нацистите бе открит заровен в земята край крематориум №3, пише Дойче веле.

Всеки божи ден Марсел Наджари е гледал смъртта право в лицето. "Тук изстрадахме неща, които човешкият мозък изобщо не може да си представи", четем в записките му, писани тайно към края на 1944 година. Наджари, който е гръцки евреин, укрил записките си в термос, който заровил в земята край крематориум №3.

"Точно под градинката, скрити под земята, се намират две огромни помещения: едното е съблекалня, а другото - камера на смъртта. Именно там наблъскват хората. Когато броят им достигне 3 хиляди души, вратите се затварят и започва обгазяването", пише Наджари.

Записки от пепелта

В записките си концлагеристът описва как германците са използвали камшици, за да натъпчат хората "като сардели", преди да залостят вратите и да пуснат отровния газ. "След половин час отваряха вратите и тогава започваше нашата работа", разказва по-нататък Наджари. Той е бил причислен към група, която отговаряла за пренасянето на телата от газовата камера в крематориума, където "човекът се превръща в 640 грама пепел", пише Наджари.

В момента на откриването им записките на Наджари са в много лошо състояние, но междувременно са реставрирани и напълно четливи. Този месец те бяха публикувани за първи път на немски език. И са само един от общо девет документа, открити заровени на територията на бившия концентрационен лагер Аушвиц. Тези текстове, писани от общо петима концлагеристи, които са били заставяни да пренасят телата на избитите хора, са "едни от най-важните документи за Холокоста", казва историкът Павел Полян.

Той е изследвал записките в продължение на десет години, а заключенията си е изложил в книгата "Записки от пепелта". Повечето ръкописи са били открити още през пролетта на 1945 година - малко след освобождаването на Аушвиц. Полян не вярва, че може да има и други ръкописи, които още не са открити. Защото от почти 2 хиляди концлагеристи, заставяни да пренасят телата на умъртвените затворници, само стотина са оцелели от Холокоста. А от петимата концлагеристи, заровили свои записки в земята, Наджари е единственият оцелял.

Неговите записки са открити много по-късно от другите - чак през 1980 година. Намира ги студент, който участва в археологически разкопки в гориста местност край руините на крематориум №3. За разлика от другите текстове, изровени от земята още през 1945 година, записките на Наджари са били в много лошо състояние. След 35 години под земята четливи са били само 10 до 15 процента от текста.

Да оцелееш в ада

Марсел Наджари е роден през 1917 година. През април 1944 е депортиран в Аушвиц. Там той е зачислен към групата, отговаряща за пренасянето на труповете от газовите камери в крематориума. След края на войната Наджари се връща в Гърция, а през 1951 година емигрира със семейството си в САЩ, където работи като шивач. Умира в Ню Йорк през 1971 г. - на 54 години.

Докато е в Гърция, той пише мемоарите си, но очевидно не споделя с никого, че е заровил записките си край крематориума в Аушвиц. Безброй пъти е бил на косъм от самоубийството - искал е да се присъедини към обречените на смърт в газовите камери. Но мисълта за отмъщение го възпирала. "Натъжава ме не това, че ще умра, а че няма да успея да си отмъстя по начина, по който бих искал да го направя", четем в записките на Наджари.