Руска атака срещу VPN услугите – засилване на цензурата преди изборите

Русия започва в сряда да прилага закон срещу непроследимите и анонимни връзки в интернет. Професионалисти в бранша и правозащитници заклеймяват закона като засилване на цензурата с наближаване на президентските избори.

Приетият през лятото текст забранява програмите за достъп до интернет анонимно или чрез VPN (от Virtual Private Network, "Виртуална Частна Мрежа"). Този вид частни връзки се използват от компании за повече сигурност, а и от потребители, желаещи да внушат, че влизат в мрежата от друга държава, с цел да заобиколят блокировките на някои сайтове, пише Франс прес.

Законът задължава руската агенция за контрол над телекомуникациите Роскомнадзор да разработи списък с уеб услуги за анонимен достъп и я упълномощава да ги блокира.

Според авторите целта е потребителите да не заобикалят решенията на руското правосъдие, посещавайки сайтове, блокирани като свързани с терористични организации или предполагаемо екстремистки.

Противниците на закона обаче виждат в него ново затягане на гайките в руския интернет след 2012 г., когато Владимир Путин се върна в Кремъл сред бурни демонстрации на опозиционери, масово свързани чрез световната мрежа.

Неправителствената организация "Амнести интернешънъл" разкритикува този "мощен удар по свободата в интернет", а Едуард Сноудън - бивш консултант на американското разузнаване, който избяга в Русия, заяви, че законът прави страната "по-несигурна и по-несвободна".

Законът "ще засегне журналистите и активистите, използващи тези услуги, за да публикуват материали анонимно", предупреждава Ева Галперин, директор по кибернетичната сигурност във фондация "Електроник фронтиър" - неправителствено сдружение в защита на свободите в интернет с централа в САЩ.

По думите й законът ще бъде прилаган избирателно и би трябвало да не обхваща чуждестранните фирми, действащи в Русия, които се страхуват да изгубят VPN като средство за опазване на данните си.

Тези мерки влизат в сила четири месеца преди вота за президент идния март, когато Владимир Путин вероятно ще се бори за четвърти мандат.

Националните медии пренебрегват опозицията и тя следва примера на Алексей Навални, разпращайки посланията си главно чрез интернет и социалните мрежи.

"Абсолютен контрол"

Редица доставчици на VPN услуги като "Ви Пи Ен Зинмейт" и "Прайвит интернет аксес" вече предупредиха, че няма да се подчинят на новия закон.

Този акт "практически изисква VPN услугите да подпомагат Русия в засилването на цензурата", възмути се Харолд Лий, вицепрезидент на групировката "Експрес VPN интернешънъл".

"VPN са необходими, за да останеш частен и анонимен онлайн, както и за свободата на изказа. Следователно тези ограничения представляват атака срещу дигиталните права", заяви той пред АФП.

От 2012 г. Русия засили законодателната уредба, свързана с интернет, на фона на втвърдяване в политиката, но и в контекста на терористична заплаха.

Нов закон задължава технологичните компании и телекомите, включително чуждестранните, да съхраняват от 2018 г. нататък данните на потребителите си в Русия и при поискване да ги съобщават на властите.

В средата на октомври руското правосъдие наложи глоба на месинджъра Телеграм, прочут с гарантираната висока сигурност и понякога критикуван, че го използват терористични групировки - с мотива, че отказал да предаде на руската Федерална служба за сигурност криптографските ключове, с които да се четат посланията на потребителите.

Според Саркис Дарбинян, директор на московския Център за защита на дигиталните права, стратегията, следвана от Русия, се гради върху "концепцията за дигитален суверенитет", сиреч контрол над интернет трафика през руската територия.

"Западните страни не подкрепят тази концепция и това, което виждаме днес, е развитие на интернет в азиатски стил" - по примера на Китай и Иран, смята той.
В Китай, чиито власти отдавна контролират достъпа до мрежата, правителството започна неотдавна да блокира програмите за VPN, каквито лесно се сваляха от интернет досега, преди последния конгрес на Китайската комунистическа партия.

Но според Ева Галперин, дори крайната цел на Кремъл да е "абсолютен контрол върху комуникациите чрез интернет", техническите му възможности остават далеч назад от тези на Пекин с неговата виртуална "Велика китайска стена".
 

/БТА/