Сърца да се разпалят, бира да се лее!

Валери Кьосовски и Kultur Shock ще ни забавляват на 29 април. Сиатълската джипси пънк шайка се завръща у нас на сцената на Mixtape 5. Групата е в България, за да отпразнува 7-годишния рожден ден на Тангра Мега Рок.

Привет, Вал! Нямаме търпение отново да заформите купон с Тангра Мега Рок. Вие сте много ключова част от това празнество, нещо като тортата със свещите. Ще смогнете ли да идвате ежегодно за пролетните празници?

Ха! Пролет, лято, есен, зима, кой знае? Този гастрол отбелязва 10-годишнината от нашите турнета в Европа. През 2003 испанският промоутър Joni of Hece Color от Барселона беше първият, който ни даде шанс в Стария свят. Испания, след това Германия и така надолу по списъка. Спомням си първия концерт в София в Студентски град – коя година беше... Музиката е въпрос на шанс и вяра, затова понякога, ако звездите се подредят в твоя полза, се свързват хора, събития и звук по начин, който е неопределим и в повечето случаи – неплануван. Като връзката ни с радио Тангра Мега Рок. Шансът се превръща във връзка, връзката в приятелство, приятелството в артистично вдъхновение. Всички сме свързани, всичко е свързано.

Има ли нови физиономии в бадната от последното ви гостуване? Ако да, би ли ги представил?

Ами като сме на думата... През началото на февруари Chris Stromquist, барабанистът ни, стана баща за втори път. Можеш да си представиш стреса на семейството, ако той се юрне на едномесечно турне скоро след това. Та като стари мъдреци си чесахме главите как да направим турнето, без да му разбиваме живота. Временно...
Оги Кьосовски! Той беше на турне с нас преди година като звуков инженер, разбирахме се прекрасно, свири като фурия. Пратихме му сетлист, след месец беше в Сиатъл да мине през месомелачката и дебютира на концертите в Сиатъл и Портланд. Получи комплименти отвсякъде. Та сега той ни е тайното оръжие. След концертите в щатите Оги ми каза: Всеки удар, всеки трик, всеки рудимент, всеки стил, който съм свирил през последните 30 години – всичко това е в сета на Kultur Shock".

Тази година сте планували много обширно турне из Европа. Когато дойдохте тук за първи път 2006 г., казахте, че ви е много трудно да обикаляте и свирите заради всички ангажименти в Щатител. Какво е по-различно сега? Сякаш намирате повече време за музика?

Да бъдеш на сцената е чест! Всички сме ангажирани в какви ли не странични музикални бизнес начинания, но като сме на път, се чувстваме като апостоли, или пирати, или викинги. Всяка нощ е завоевание и всеки нов град – крепост, която трябва да се превземе. Сърца да се разпалят. Души да се очистят. Бира да се лее. За умора и трудности не си струва да се говори, независимо че това турне изглежда ужасяващо. Но ще пребием нашия booking агент, след като приключи турнето, живот и здраве...

Откакто ви видяхме за последно, имате записани нови песни и едно издадено EP. Мислете ли да издавате албум скоро и как смятате да го разпространявате?

Музикалната индустрия, каквата я знаехме, е мъртва. Всичко тези дни е подчинено на директна връзка с феновете и хората, които подкрепят това, което правим. През миналото лято издадохме „Tales of Grendpa Guru, vol. 1“ EP. Решихме да сменим формата от LP на EP, защото ни дава по-добра възможност да реагираме бързо на събитията, които ни вълнуват. Плюс, когато сме на път, всекидневната връзка с хора, страни, градове, мириси, храна, недоклатени политически системи, ни вдъхновяват и трябва да се споделят. Нещо, което е актуално за нас като впечатление, сега трябва да се превърне в музика скоро, иначе си губи значението. EP ни дава възможност да правим всичко това. В момента говорим за EP vol. 2 или може би по-дълга версия. Още не е ясно, но идеите са се натрупали, само въпрос на време и пари е да се превърнат в музика.

Какво още не те попитах, а ти искаше да споделиш?

Аз персонално следя с много внимание това, което се случва в България, независимо от дистанцията и факта, че не е лесно да отсея кой кой е в сегашните времена в българската политика. Популизма да оставим настрана, управлението на тази държава зависи от това, колко и как хората са ангажирани в процеса. Важното е да не умре гражданският дух и движението за промяна, защото условията в момента са абсолютно некоректни. Всички ние държим в ръцете си нашите съдби, тези на децата ни и на хората преди нас – не може да гледаме отстрани и да очакваме промяна в положителна посока, трябва сами да я генерираме. Нека да ви уверя – ситуацията тук в Щатите е не по-малко объркана, алчността и предразсъдъците не по-малки. Всекидневна борба за подобряване на живота е единственият начин всички ние да живеем по-добре, в свят с по-малко страдание, без войни и насилие. Заедно сме в кюпа – за добро или за зло.