Васил Чергов: Музикант къща храни!

Васил Чергов е познат като един от финалистите на „Гласът на България“, но музикалната си кариера започва доста по-рано. Днес свири по пиано барове, клубове и частни партита и е убеден, че музикант може да се препитава с тази професия в България. Все пак той се е научил да изпълнява това, което слушателите искат да чуят. Развива се в комерсиалната музика, тъй като целта му е да види хората да танцуват.

Кой те насочи към тази професия?

Израснах с всякаква музика. Детството ми премина между гръцката и югославската граница – Петрич. Там ме облъчваха с „големите“ хитове на времето, още отпреди поп фолка – гръцки и македонски песни. Не се впечатлявах от тях, а от момента, когато видях за първи път бенд на живо да свири българска музика. Имаше кавъри на Диана експрес и други. Тогава разбрах, че искам да имам своя банда. От тогава прослушах и различна музика от тази, с която израствах. Заради това съм убеден, че не само средата определя това, което ще стане човек. Всеки се ражда с мисия. Постепенно я разбираш и следваш. В случая не искам да кажа, че съм отраснал в кофти среда, но просто музиката, която се слушаше, не е тази, която днес изпълнявам. В семейството ми няма професионален музикант, но първите ми стъпки бяха свързани с българската естрада – изпълнители, групи.

В „Гласът на България“ стигна до големи височини. Музикалната си кариера започваш преди това реалити. Променя ли такова предаване теб и би ли участвал в друго?

В момента има много реалитита. Участвах, защото исках да видя докъде съм стигнал след всички тези години, през които съм трупал опит. Телевизията е много различна сцена. Помогна ми за доста неща, обогати ме. Винаги има какво да учиш. Що се отнася до това дали бих участвал в друго реалити – може би да, но не и музикално. Все пак, щом си стигнал от първия до последния концерт, няма смисъл да си повече в подобен конкурс. „Гласът на България“ е за професионални музиканти, за разлика от "X Factor", който е за хора, обичащи музиката – непрофесионалисти. Иначе съм бил на голямата сцена преди телевизионното ми участие. Свиря на пиано и винаги съм развивал тези свои умения. Доста време съм изкарал и в пиано барове, и в клубове с групи. Едната беше „Обратен ефект“, където бях клавирист. Обикаляхме над две години и имахме много концерти. Беше истинско рок изживяване. Преди „Обратен ефект“ , бях част от друга група „Портокал“...

Наистина си от доста години в тази среда. Как се промени музикалната сцена?

Минали са около десетина години, откакто бях в „Обратен ефект“. Тогава имаше рок клубове и хората повече слушаха лайв банди. После всичко тръгна в един стил. Сякаш тези българи, които слушаха групарска музика, включвам поп и фънк, не само рок и хеви метъл, пораснаха и си останаха у дома.

Бил си в група, сега си соло. Кое е по-трудно?

В ъндърграунд средите бях част от банди. В „Гласът на България“ се явих, защото исках да ме забележат повече хора и да започна да правя моя музика. Това е голямата мечта на всеки артист – един ден да покаже собствено творчество. Едно е с група, друго е да популяризираш собственото си име. Имах късмет, направих първи самостоятелен сингъл - „Ароматно лято“. Това си е късмет.

В песента пееш, че не можеш да избереш от толкова мацки. А в живота?

Отдавна съм избрал, но това са неща, за които не обичам да говоря. Иначе съм готов с втори сингъл. Той е различен от първия, но пак е в комерсиална насока. Песента е готова, още е без име. В последния момент ще решим как да се казва.

Да надникнем зад случващото се в един клип – колко хора стоят зад такъв проект?

Времето от създаването на песента до финализирането й в клип е дълго. Видеото даже става най-лесно. По-трудно за мен е създаването на самата композиция. Трябва й време да узрее. Първият клип го заснехме с Шошо – Радостин Събев и не усетих времето по правенето му, въпреки че организацията не бе малка. „Ароматно лято“ го снимахме на морето. Този път ще е по-лесно, защото снимките ще са в София.

Имаш професия, която не ти дава шанс да почиваш по празниците...

Може би единствено на Бъдни вечер почивах. Бях по клубове, пиано барове, частни партита. Имам и бенд от 5-6 човека, който се казва Crazy Band.

Кое е най-трудното в професията на музиканта?

Най-готино е участията да стават по естествен начин.  Като например, сред хората, които ме слушат, да има някой със заведение и да ме покани. Има пътища, по които да стигнат до теб.

Музикант къща храни ли в България?

Притеснявам се дали да го кажа. Да, храни! От това се изхранвам от години. Дори в развитите страни е по-трудно. Там има две положения – може да се занимаваш с музика само ако си известен. Иначе е хоби. Там не може да се посветиш на някакво средно ниво на музиката. Докато тук може и без да си популярен, да се прехранваш от участия на живо. Бил съм в чужбина. В Щатите, например по метрото свирят доста добри музиканти. Свирил съм и в Скандинавските страни, на кораби - между Норвегия и Дания. Обикаляхме и на други места. Интересно е, дори в един момент се свиква. Имало е почти месец да не сляза от кораба. После като стъпиш на сушата и всичко ти се клати.

Вярно ли е, че всеки моряк има гадже по света?

Зависи. Ако си такъв човек, спокойно можеш да си имаш гадже навсякъде, но не искам да развалям семейства. Да кажем, че повечето от тези, които са свободни, имат.

Къде не искаш да се връщаш и къде искаш пак да отидеш на всяка цена?

Норвегия ми се стори доста депресираща. Там виждаш дори цветовете по различен начин. Особено през зимата слънцето е малко над хоризонта. Като караш кола, сенникът ти трябва да е отдолу, а не отгоре. Затова пък много ми допадна Румъния – Букурещ. Усетих ги като хора. И стилът музика, който слушат, е много ориентиран към Европа.

Малка ли е българската сцена за наличните ни музиканти и защо не може да изгреем в чужбина?

Ние не си вярваме, оттам идва проблемът. Границите са отворени. Звучи лесно и елементарно казано, но виж какво правят румънците -  революция в денс музиката. Това се случи в последните пет години.

В България може ли да се получи?

Да, но трябва да вземем пример от тях. Тупаме се в гърдите колко сме талантливи, но само спортистите ни успяват в чужбина. Това е тъжно. Просто в радиата ни имат едни изисквания, с които, ако не се съобразиш, няма да се получи. В чужбина търсят специфичността, новото, докато тук, когато нещо се наложи, започва да се повтаря. Тъпче се на едно и също място. Това убива реално стиловете. Предложиш ли нещо ново, не се приема. Хубаво е да се върнеш и към ретрото, но аранжирано по модерен начин. Това тук трудно се получава. За много неща приказката „там, където свършва логиката, започва България“, е вярна. Обичам си страната, все пак тук се боря, но и другото е факт.

Как се виждаш в бъдеще?

Като малък исках да съм космонавт. Постоянно гледах в небето. Аз съм човек, който изпълнява добре кавъри. Има много български музиканти, които пеят по кораби и обикалят света. Защо един ден да не обикаляме така космоса? Искам да отида да видя какво е за няколко месеца.