У-лицата: Няма грижа без уважение!

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата

Нели Мутафова

Грижата на медицински екип без уважение към пациента е некачествена грижа. В това е убедена Нели Мутафова, която е част от сдружение "Родилница". Присъединява се към него, след като ражда второто си дете и й се налага да подпише документи в болницата, които не иска. Чувста се принудена, притисната. Но също така Нели вярва в силата на гражданския сектор и, че ако една майка може и да не бъде чута, но към нея се присъедини втора, трета... те вече се превръщат в сила. Такива са в самото сдружение – майки, разхвърляни в България и по света. Обединяват ги кампании като тази през 2013-та, за недопускане на насилие над бременни жени. Сега идва ред на втората – грижа за родилките и техните бебета.

Стратегия за дъл­гос­рочна зас­тъп­ни­ческа кам­па­ния за спаз­ване на човеш­ките и граж­дан­с­ките права в майчиното здра­ве­о­паз­ване

Поводът за кампанията не е, че случаите с прояви на грубости са зачестили. Дори напротив! Но са се увеличили случаите на оплаквания. "Хората станаха по-чувствителни да забелязват нередностите. Покачи се и нивото на информираност и изчезнаха част от страховете и задръжките ни като общество", разказва Нели.

Според нея, причината някои хора да не изразяват мнението си и да не се оплакват, е високият процент на недоверие в системата. Все пак от "Родилница" отчитат, че Агенцията по медицински одит си върши работата и излизат със становища. Те все още имат препоръчителен характер и не са променили коренно нещата като практика, но все пак хората се оплакват повече, като видят нередност, което е оптимистично.

Трите, най-често посочвани отговори по предварителни данни от анкета с 2500 българки, родили в наши здравни заведения, през последните години са: липса на информация за собственото здравословно състояние на родилката и това на бебето; грубо отношение на болничния персонал към пациентите и лоши хигиенни условия в болничните заведения. Проучването е проведено от европейската изследователска група COST Action IS0907 в рамките на проектa Babies Born Better.

Нели Мутафова уточнява, че тези данни са на фона на ниския процент на раждаемост у нас и допълва: "Понякога не се отчита, че липсата на информация всъщност е по-страшна от лошата новина. Тревожността идва от ширещата се безнаказаност, че нищо не се променя и, че пациентът нищо не разбира, докато е в ръцете на медицинския персонал. Много майки са споделяли, че след ужаса, който са изживели, повече не искат да раждат. Има и друга крайност – някои си обещават, че повече няма да влязат в болница, независимо какво е здравословното им състояние".

Промяната

Ключово е, че законите в България са добре разписани. Конституцията гарантира най-добрата грижа за майката, и Законът за здравето изисква максимално защитена среда. "Само че нещата там някъде се късат" – обяснява още защинтикът на правата на жените. Добрите намерения не намират практическа реализация, няма механизми за прилагането им.

Затова според сдружението най-важното е жените да бъдат информирани за това, което им предстои. Информирано да подпишат документите, дадени от персонала. Също така, ако откажат да подпишат, е много важно да не се превърнат в обект на дискриминация от страна на болницата. Втората важна стъпка е да се повдигне осъзнатостта в обществото и то да започне да разпознава насилието.

"Дори самата проява на неуважение е вид насилие, макар и вербално", обяснява Нели. Оказва се, че това е трудно да бъде разбрано от хората, още по-малко да бъде и прието. Трудно е и за медицинския екип. Много често те се чувстват нападнати, без да осъзнават наличието на проблем. Оказва се, че дори, когато международни партньори правят оценки и мониторинг на качеството на здравеопазването у нас, медицинският персонал продължава да се държи грубо с пациентите. Това значи, че насилието е придобило такава форма на норма, че дори когато има проверяващ, хората продължават да го практикуват рутинно. "Те въобще не приемат за насилие грубото отношение, говоренето на "Ти" и липсата на каквато и да е комуникация с пациента. И отново не му дават никаква информация", разказва Нели Мутафова.

Подобни ситуации понякога се дължат и на липсата на достатъчно персонал, който да поеме големия брой пациенти. Може би това е и причината да има толкова висок брой на ражданията със секцио. Оказва се, че у нас това са 40% от жените. Докато международната здравна норма е между 10 и 15%.

"Не мога да си представя, че в България е толкова висок броя на жените в риск. Това е статистическа грешка", категорично заявява Нели Мутафова.

Парадокс – липса на кадри и излишество на специалисти

Един от големите проблеми в здравната система у нас, специално при родилните отделения е липсата на акушерки и същевременно големия брой АГ специалисти, поясняват още от сдружение "Родилница". Те са повече от Европа и света. „Обяснява ни се, че по света има акушерска грижа, защото няма достатъчно АГ доктори. Но всъщност не е така – хората там инвестират в качествено акушерско образование. Има професори по акушерство, защото за раждането е нужна акушерка и човешко отношение. Това е биологичен процес, не е патология", разказва още Нели - От там нататък на едно общество му излиза много по-скъпо да използва толкова класифицирани специалисти за нормални раждания като АГ специалистите. Те си имат своето много важно място, но когато има патология".

Оказва се също, че в момента не е отворен регистърът за ражданията за публичен достъп, а би трябвало да е, за да може да се анализира. Нели Мутафова е убедена, че ако се анализира, ще се види, че тенденциите ще се хванат много ясно. Има случаи, където медицинският екип откровено манипулира родилката. Често се чуват обяснения, че майката е с тесен таз или затруднение в зрението. И така се появява мода сред жените да раждат секцио, за да не се мъчат. Всъщност това е сериозна коремна операция и намалява вероятността на броя на бременностите.

"На фона на ниския процент на раждаемост у нас, да се толерира това си е направо нередно", категорична е Нели. Прозаичната причина е, че едно секцио трае 30 минути и може да се планира, а едно раждане в най-добрия случай е няколко часа. Може да се проточи и с дни.

От другата страна стои и липсата на вяра и познания в естествения процес и родителите сляпо се доверяват на медицинския екип. От тяхна страна пък наливат изкуствен хормон окситоцин, вместо да се изчака естествения ход на едно раждане. А той може да доведе до животозастрашаващи кръвоизливи или до така познатото натискане на корема на бременната жена.

Методът Кристелер

Това е стар проблем, за който се заговори в последно време след трагичните случаи, които доведоха до смъртта на бебенцето в Тетевен. По този въпрос здравното министерство още не е отговорило на сдружение "Родилница". Оказва се, че е особено страшно, защото не се прилага официално, но не е и забранена. "Всички знаем, че когато нещо не е забранено, то е разрешено. – обяснява Нели - Този метод не се преподава, няма го в учебниците. Медицинските кадри се обучават от човек на човек. Не се пише в документацията. Те знаят, че това, което правят не е съвсем добре, но все пак го правят, едва ли не като да занесат чай на пациента. В един момент, ако има проблем, този метод липсва в документацията и е трудно доказуем. Това се случва не само в България, а е световен проблем", казва още Нели Мутафова, но уточнява, че ако по света дори една родилка има проблем, то това е проблем за цялото общество. У нас ни отговориха, че знаят за него. Но констатацията решава ли го? – пита още тя.

А къде са татковците?

По-доброто отношение на лекарския екип към родилките може да се случи и ако по време на раждането присъства втори човек. Това може да е дула, която запълва липсващото звено между родилка и лекар, държи ръката на жената през този труден, но важен момент. А най-добре е да бъде вторият родител, който да не позволи медицинският екип да влиза в рамка, даваща рутина и спокойствие, но неосигуряваща най-доброто за родилката.

Време е да намесим и татковците, които да не оставят жена си сама да ражда и да са до нея и да я подкрепят. Все пак раждането е ключов момент, най-важният в живота на човек!.