У-лицата: Pussy Riot и лесно ли е да си активист в Русия

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещгнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Надя Толоконикова

Тя е част от пънк бандата Pussy Riot. Успя да ядоса президента на Русия като през 2012 г. помоли чрез песен Дева Мария да "изгони Путин". Акцията се случи в руска църква, а заради дързостта си тя и колежката й Мария Альохина постояха малко повече от година зад решетките. Миналата седмица Надя бе у нас и ни изненада с акция като нахлупи на някои от лицата на скулпутурите на Руския паметник цветни маски. Носеше розово прасенце и (не)волно го сравни с човек, който притежавал голяма част от медиите в страната ни.

Присъствието на пънкарките е прието спорно по света. От една страна събират много последователи, докато други ги възприемат като продукт на американската политика.

А основната причина да ни гостува заедно със съпруга си Петър Верзилов, е снимките на американски документален филм, който изследва корупцията в постсъветските страни. "Режисьорът е намерил сходства между вашата и нашата страна. Опитва се да изследва тези прилики отблизо. В България, както и в Русия е много ниско нивото, в сравнение с Европа, по разкриване на корупция. Хубавото е, че май вече сте приели закон, който да промени нещата. Много бе интересно пребиваването ми у вас. Успях да се запозная с много хора, голяма част от младите ви активисти, които напълниха улиците ви през 2013 г. С тях направих акция в центъра на София".

За България

"Не идвам за първи път тук. На 13 години бях на детски лагер на морето. Нямам много хубави спомени. Всичко се случваше под строй, никъде не ни пускаха.

За цензурата в Русия и затвора

"Обикновеният човек в Русия не усеща особено цензурата. Причината е ясна - той много работи, но заплатата му е твърде ниска и няма време да се интересува. Но ако му предоставиш информация, той е възприемчив. не е глупак. Ако започнеш да разказваш и показваш различни източници на информация, хората се научават и да търсят. В затвора се срещнах с толкова различни хора. Те принадлежаха на друго общество, работиха в различни сфери. Но всички ми носиха вестници, които описват обективно случилото се с нас. Това ми вдъхваше вяра. За мен този период от живота ми бе много ценен опит.

Не е лесно да си политически активист в Русия. А ако си такъв, предполагаш, че може един ден да се озовеш в затвора, но докато не се случи вътрешно не вярваш, че това ще стане точно с теб. Ние не нарушхиме закона в Русия. От наша гледна точка сме правили акции, спазвайки закона."

Мадона

"Тя ни поддършаже, докато не бяхме на свобода. Това бе важно. Много гръмко бе посланието й. По-късно успяхме да се срещнем и да разговаряме. Тя показа заинтересованост да помага на активистите, особено на жените."

Оптимист или песимист

"Аз съм дългосрочен оптимист. Мисля, че скоро ще има промяна в страната ми, но преходът към живота, който искам, включващ европейските ценности, няма да се случи бързо. Дори да се появи друг президент, ще има нужда от много време да се настроят по нов начин и институциите. Най-вече образователните и културните. При нас ценностите се възприемат двустранчиво. Искаме свобода, но хората с различна сексуална ориентация се налага да се крият и са подложени на тормоз. Много хора не виждат проблема в това. На тях им е удобно да вярват, че е нормално подобно отношение и си затварят очите, ако попаднат в подобна ситуация.  

Иска ми се да се развиват културните институции, в частност за съвременното изкуство. Да има повече библиотеки. Да се водят повече лекции. Да идват различни художници, да гледаме нови кураторски изложби. Но това ще се случи само, ако има нормални политически промени.

"Правата на човека" е свързана със знание и информация, която у нас се разпространява само в тесни затворени кръгове и нещо, ако може да се направи и промени, е чрез журналисти и адвокати, но не и като инициатива на институциите.

 И въпреки това съм избрала да живея в Русия, защото разбирам хората. Много художници вече си отидоха, скъсаха връзка с родината си. У нас това бе национална трагедия. Аз искам да остана!

 

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.