У-лицата: За децата ни - до Люксембург и назад

 

Срещаме се с 12-годишната Марта малко преди спектакъла "Жана д`Арк" - авторска драматизация на Петринел Гочев в Независим театър. Ще гледа постановката за втори път. Харесва актьорите, играта им, историята за жената войн, която не спира да провокира духовете столетия по-късно. Изобщо, Марта Гайтанджиева харесва силните личности. Самата тя е такава. Любима книга й е "Гръцката митология", в която се диви на странното съжителство между боговете – как се събират, разделят, раждат деца, пренебрегвайки роднинските връзки.

 

Покрай тях е притеглена и от новия поглед върху темата - книгата "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" на Рик Риърдън. "Героят е син на Посейдон, а персонажите са полубогове – единият родител е смъртен, другият бог", разказва ни момичето. Марта обича много неща. Попива света, който й се стоварва пред очите. Много точно прецежда кое да хареса и кое да отрече. Убедена е например, че новините са абсолютното зло или поне начина, по който се представят: "Само катастрофи, убийства, смъртни случаи. Нищо положително!"

 

 

Самата тя обаче вече е в новините – именно като положителен герой. Поводът да се срещнем с нея е успехът, който постига шестокласничката, след като изпраща музикална творба, която сама е композирала, за конкурс в Люксембург и печели третото място. Възрастовата категория е от 11 до 14 години и Марта успява да влезе като най-малък участник. След конкурса младите композитори от цял свят ще представят лично творбите си пред публика.

 

Избрани композиции ще звучат и в България, на 12 декември в зала 9 на НДК. Там ще е и Марта, чието произведение е кръстено "Зимни рози". Няма търпение, защото все още не е чувала творбите на другите деца. Интересно й е да се запознае с тях, да им разкаже за България.

 

Иначе Марта свири на пиано от малка. След само десетина уроци кандидатства в музикалното училище и ето, че е приета. И макар и все още да не учи композиране, тя има в главата си много мелодии. Представя си образи, докато свири и изобщо въображението й се върти на пълни обороти.

 

Освен музика Марта Гайтанджиева пише и първия си роман. Той е в стил фентъзи и разказва за момиче, което е искало да унищожи света, затова са изтрили паметта й. След като разбира това, героинята иска да узнае каква е била преди. Вече са написани 60 страници, но... историята все още не е завършена. Марта не може от сега да каже и какъв ще е краят, защото в движение си измисля съдбата на персонажите. Сигурното обаче е, че музиката, която усеща като подходяща за бъдещата й книга, е напрегната, мистериозна, страшна.

 

И като споменахме "страх", да не пропуснем, че Марта рядко се страхува. Да не кажем никога. Още по-малко пък вярва във фаталното число 13. Защото тя е родена на 13-о число, номер 13 е в училище, а и апартаментът, в който живее, е номер 13. Съвпаденията не спират. Баща й е роден на 13 септември, котката на име Мишка - също. "Едно плюс три прави четири, а аз съм родена през април, а също и живея на четвъртия етаж..."

 

 

Ученичката от музикалното училище вижда логически връзки във всичко, което й се изпречи. Стигаме до извода, че е добра и с математиката, тъй като харесва да строи с конструктори. Рисува, има статив и много картини, ходи на актьорство в трупа, водена от Иван Бърнев. Също така е и... каратистка. Съвсем скоро взима лилав колан. Прескача синия. Била е оранжев.

 

И още: макар и млада, Марта има критичен поглед върху околния свят. Казва, че културата в България запада. Прозира, че като че ли важните хора в държавата, от които зависи тя да се развива, не се интересуват от нея. Казва, че така е и с образованието: "Тези, които мислят, че създават бъдещето, не са се усъвършенствали", обяснява ни тя.

 

Марта не харесва и музиката, която се прави у нас. "Просто не обичам да гледам 17-годишни момичета, които се кълчат", споделя детето, което е избрало да слуша рок и джаз. Освен класическата музика, разбира се, която е част от живота й по роднинска линия – вуйчо й е оперният певец Пеньо Пирозов, когото тя много обича да гледа на сцената.

 

Ученичката в музикалното училище ще продължи да свири, но не би участвала в групи, тъй като в тези формации участието на пианиста е съвсем малка. Марта не й стига тази роля, все пак е достатъчно артистична и предпочита прожекторите да светят само за нея. От сега е заявила, че ще има водеща позиция в живота.

 

И макар за мнозина класиката да е отживелица, Марта вярва в нейното бъдеще. Тя е наясно с мечтите си. В близко бъдеще те са свързани с едно момче. А в перспектива, си е наумила да учи в чужбина, но само, за да натрупа опит и да се върне в България, да я оправи най-сетне. Не може да е чак толкова трудно.