Максим Ешкенази: Класиката е върхът на цивилизацията

 

 

Тежи ми, но това е цената и я плащам. Затова така обичам празниците. Да се прибера при семейството ми – при жена ми и дъщеря ми. Обичам да съм си вкъщи, да спрат да звънят телефоните и никой да не ми праща мейли. Не съм от онези музиканти, които са заети по празниците. Натрупали са ми се доста ангажименти, но все повече търся баланса и започва да ми се получава. 

 

 

В професионален план искам да продължавам все така напред, да постигам високо качество, което да връщам на обществото, на което всички дължим. А в личен план си пожелавам дъщеря ми да ме слуша повече и всички да сме живи и здрави. 

 

 

До скоро спеше по концертите ми, но след като порасна и стана на 12 години, започна да й става забавно и приятно. Самата тя свири малко на цигулка и пиано, но по-важното е, че пее много красиво и е в училищния хор. Съвсем скоро ще има и солови партии. 

 

 

Какво да кажа, освен че имам българска жена до себе си. Имал съм различни възможности, но най-добре ми е с българка. Струва ми се, че новото поколение момичета и жени тук са достатъчно еманципирани и образовани. Моята жена е и грижовна. Какво повече да иска човек. Запознахме се в България, но сега сме заедно в Лос Анджелис.

 

 

И музиката, както и историята за летенето са ми от детството. Интересното е, че дядото на братовчедите ми Мартин и Веско (Ешкенази) е пилот. Той заплени мен и брат ми по летенето, като ни разказваше как се кара самолет. Имаше и страшни истории как е катастрофирал със самолета в едно поле и един овчар го е спасил. Имаше и романтика в тези истории. Днес като се кача в самолет, се чувствам прекрасно, но напоследък съм започнал да се занимавам повече с дронове, което е пак летене, но по по-друг начин. Летенето и музиката са част от живота ми. Веско, например, не обича да лети със самолети. Но пък брат ми е летял на парапланер и като дойде в Лос Анджелис първото нещо, което направихме е да се качим на самолет и да го обърнем наобратно.

 

 

Харесвам звука на челото и кларинета, но избрах всички инструменти заедно, все пак съм Максим-алист. 

 

 

Публиката обича емоцията, качеството, перфектността. И у нас хората очакват най-доброто и да е изпълнено като за последно. Класическата музика е музиката на улегналите хора, но е прекрасно да виждаш и младите в залата. В същото време публиката тук е много културна. Едно от клишетата фактори за културната публика, което не е винаги правилно е да не пляска между частите. Тук точно това се случва.

 

 

Децата са специфична публика. Трудно им задържаш вниманието. Затова и отваряме вратичка към главата на детето с познати герои от киното или книгите. Нужни са допирни точки. За да ги пуснем да плуват надълбокото, първо да се опитаме да им покажем как да ходят по плиткото.

 

Цялото интервю с диригента, може да видите в Tialoto.bg.