Защо Русия цензурира "Любов" на Гаспар Ное

Дали прави брутални сцени като в „Необратимо“ или показва „Любов“ на екрана, Гаспар Ное винаги провокира зрителите с киното си. Доближено до живота, такъв какъвто го познаваме, без заобикалки, честно, откровено, нескриващо дори най-интимното. Именно с филма си „Любов“, показан у нас в рамките на Киномания, а още по-рано и в късните прожекции на „Любовта е лудост“ във Варна, режисьорът докосна руснаците, превръщайки ги в пуритани, осъждащи интимните ласки, показани на екрана. Филмът му бе забранен в Русия, заради твърде предизвикателните сцени, които аржентинецът представя в продукцията си. 

Историята в „Любов“ е мелодраматична изповед на млад човек на име Мърфи, тънещ в миналото на изгубената любов - Електра и опитващ се да оцелее в битовото всекидневие с настоящата си партньорка, от която има дете. Драмата е разказана от неговия глас зад кадър, който описва как се е стигнало дотук.

Телефонни разговори, обещания във вечна вярност, опиати и „невинна“ забежка за тройка в леглото нараняват партньорите и единият си тръгва. Завинаги. Гаспар Ное няма да ни покаже къде се е скрил другия, неоткриваем дори за близките си, а ще ни  поведе по следите на това, което го е накарало да избяга,  да напусне партньора си, да не прости.  Откровените епизоди в сексуалната игра на персонажите явно се оказват достатъчно скандални, за да бъде спрян „Любов“ в Русия.

Филмът не изследва политиката или някакви други социални нагласи, а се впуска в проследяване единствено на чувствата, които човек изразява единствено пред най-близкия си. „Много исках моят мил и трогателен филм да бъде показан в страна, от чието изкуство и история се възхищавам“ обясни самият режисьор пред руския журналист Денис Рузаев.

Аржентинецът коментира, че си обяснява цензурата с факта, че някои зрители са се смутили, че персонажите от екрана водят по-емоционален живот от техния в реалността. „Това може да провокира завист, особено у мъжете на възраст. Това, което е радост за едни причинява болка на други“, обяснява Ное и допълва, че ако героите му са били руски студенти в парижко училище, а не американци, реакцията би била по-лаконична и до цензура е нямало да се стигне.

Гаспар се учуди как неговия жесток филм като „Необратимо“ не е имал проблем с разпространението си в страната, докато сантименталната му история в „Любов“ бива забранена. „В интернет се срещат доста по-жестоки и откровени изображения на секса“ - допълва още авторът.

Всъщност идеята му е била да разкаже история за страстта. А тя да е възможно най-честно заснета в сцените със секс. Това е, защото именно чрез допира на телата, любовната страст предизвиква толкова силна зависимост.  - обяснява авторът. Що се отнася до това дали в историята му има лично преживяване, Гаспар Ное коментира, че е попадал в подобни ситуации, със съществената разлика, че никога не е правил любов с жена, която не обича и никоя не е забременяла от него по този начин. „За разлика от героя ми Мърфи, винаги съм бил много праволинеен и съм избягвал случайни срещи в любовта“.