У-лицата: Да издадеш сам романа си

Снимка: Личен архив

2 / 2

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Димитър Запрянов
 
Във време, в което светът се е захласнал по романи като „Хари Потър” или „Властелинът на пръстените” се появява и едно българско фентъзи „Кръстопът”. Негов автор е Димитър Запрянов, който е едва на 25 години и също се вълнува от автори като Толкин, Дан Браун, Джо Абъркромби, Артър Конан Дойл, Майкъл Скот, а в момента чете „Хрониките на Амбър” от Роджър Зелазни и много съжалява, че се запознава едва сега с него.

„Ако сте чели Хари Потър (Дж. К. Роулинг), Пърси Джаксън (Рик Риърдън), Реликвите на смъртните (Касандра Клеар) и "Тайните на безсмъртния Никола Фламел" (Майкъл Скот) то „Кръстопът” е книгата за вас.”, казва Димитър.
В романа става въпрос за личностното израстване, промяната и вътрешната борба, които провокират всеки. Главният герой Гарет е в началото на 20-те. Макар и млад, съдбата не е била благосклонна към него. Не познава родителите си, а единственият близък от семейството му, е починал, докато е бил все още в училище.
Днес младежът си има работа, приятели и привидно се чувства щастлив. Единственото му притеснение е свързано с негов кошмар, който го мъчи от около 2 години. В съня странни светещи силуети го придърпват към себе си, но в момента, в който се доближи до тях, се събужда.

Една нощ обаче тези силуети му се явяват, докато той е буден и по някакъв начин Гарет се озовава на странно пустинно място, осветено  от три слънца. Там бива нападнат от летящи създания и спасен от мистериозен воин, който му показва и мястото, наречено „Кръстопът”. Гарет тръгва с воина към онзи, който го е призовал на Кръстопътя с цел да научи отговори на всичките си въпроси и по възможност да бъде върнат обратно при приятелите си, дома си и скучната си работа.

Димитър разказва, че за написването на книгата е използвал части от християнството, от Средновековието и от заобикалящото го в собственото му всекидневие.

А защо не с издателство...

И въпреки че романът е готов преди няколко години, Димитър така и не успява да намери издателство, което да го издаде. Причината, според него, е, че издателствата нямат желание да рискуват с публикуването на творби на български млади и непознати автори.

„Истината е, че книгата ми беше завършена през 2013 година и оттогава насам съм се свързал с всяко издателство, което успях да намеря. Някой ми отговаряха на момента, че или не се интересуват да издават български автори, или не се интересуват от фентъзи литература. Други ми казваха, че ще се свържат с мен до две седмици с отговор дали имат интерес към книгата и така и не го правеха. За мен израза „ще се свържем с вас до две седмици” е станал синоним на „разкарай се, не ни интересуваш”. От икономическа гледна точка ги разбирам, но с такова отношение към българските автори литературата ни малко по малко замира.”

Така Димитър се спира на единствения му вариант: самоиздаването. По думите му, много автори вече правят така и ако човек започне да търси книги от български писатели, би могъл да се сдобие с много добри неща. За жалост обаче, съвсем малка част от тях се намират в книжарниците.”

„Кръстопът” също не е там. Поне засега. Може да се поръча на страницата на книгата във Facebook.

Началото

Идеята за сюжета, естествено идва от лично преживяване на автора. „Една нощ в общежитията сънувах как към мен се спуска същество, което е наполовина ангел, наполовина демон. Събудих се стреснат, но реших да си запиша преживяното. След като описах въпросното същество и му дадох име още тогава, започнах да добавям други различни герои.”

В началото събира десетина персонажи на гърба на една тетрадка. И историята замира там в продължение на няколко месеца, докато постепенно не го увлича идеята да я напише. За първи път усеща, че му е любопитно да „драска” на хартия различни сюжети, които така и остават незавършени. Пише ги във влака от Свищов до Димитровград. "Пътят е дълъг и трябваше по някакъв начин да си уплътня времето. След като пристигнех, изхвърлях хартийката и така до следващото пътуване”, спомня си Димитър.

А сега накъде...

Но след издаването на първия си роман Димитър е убеден, че няма да се спре да продължи да създава истории. Вече има в главата си планове за поне още два фентъзи сюжета, които ще се развиват във вселената на „Кръстопът”, но ще бъдат и самостоятелни романи. Подготвя още една книга, която ще отвежда читателя в напълно сътворен от него свят и има амбицията да я превърне в поредица.

И да е ясно: не пише за пари. Просто иска да разказва истории на хората. "Голяма част от българските автори пишат, защото им харесва. Те не го правят заради парите, аз също не го правя заради тях. Парите (ако изобщо има някакви) са приятен бонус, който допринася още повече за удовлетворението от създаването на един свой свят, в който си поканил други хора на разходка.”

Според Димитър мечтите са това, което отличава хората едни от други и същевременно сближава тези с еднакви идеи. "В един по-добър свят хората биха изкарвали пари, за да могат да следват мечтите си и да бъдат себе си.”, допълва още той. А силата, която му помага да се бори за разпространението на първия си роман, се крие в мисълта, че след двеста години някой някъде ще се натъкне случайно на него и ще го прочете. Или ще хареса, или няма да хареса историята, но ще знае, че преди двеста години е живял човек на име Димитър Запрянов, който е написал книга, на която читателя е отделил известно време от живота си.