"За градинарството" споделя монах

"За градинарството“ е дело на бенедиктинския монах Валафрид Страбон. Написаната на латински поема предава възхищението на един чувствителен човек, съзерцаващ красотата на природата.

Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. е период, през който се възражда интересът към античното наследство. Карл Велики  искал да направи двора си културно средище и били създадени благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията.

Много от творбите остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци, но има и прекрасни вдъхновени средновековни поеми. Такава е „За градинарството“ от Валафрид Страбон. Авторът е монах, грижещ се за градината в манастира „Райхенау“. Манастирите през този период са средища на духа, съхранили писмената традиция и култура. Монасите били високообразовани.

Такъв е и случаят с авторът на "За градинарството". Страбон е блестящ поет и теолог, имащ достъп до богатата манастирска библиотека. Бенедиктинецът е бил наставник на бъдещия крал Карл Плешиви. За Страбон растенията са чудеса, които имат силата да хранят и лекуват тялото, но също и да облагородяват душата. Той поетично описва билките в градината на манастира и техните лечебни свойства.

Страбон умело съчетава античната писмена традиция с практическия опит. Личното преживяване на чудото на живота чрез ежедневен труд е съчетано със задълбочено образование и жив литературен интерес. Всеки, който някога се е грижил за своя градина, ще познае както трудностите, така и радостите си в тази поема. Наред с полезните рецепти, в стиховете на Страбон има умиление, любов и възхита пред Божието творение, които извикват в съзнанието образите на ароматна мента, разцъфнали рози или дъхави бели кремове.

Настоящето издание на „De cultura hortorum“, се предлага за пръв път на българския читател. Преводът от латински, обширната уводна студия и коментарите са дело на Калина Босева. Уводът проследява както житейския път на автора и бурния исторически фон на епохата, така и развитието на манастирските градини през вековете, възникването на бенедиктинското монашество и неговата роля за развитието на манастирската медицина.

Коментарът предлага критично разпознаване на описаните от Страбон растения и информация за свойствата им според античните автори и за съвременната им употреба и разпространение и препраща към фактологичните и поетичните източниците на поемата, а и обяснява реалиите и трудните места в текста.

Автор на оформлението на корицата е Андрей Козарев.