Митовски: Филмите не подтикват към насилие. Обратното!

След като върна феновете на българското кино на големия екран с филма му "Мисия Лондон", който бе в надпревара с "Аватар"  в българския бокс офис, Димитър Митовски се зае да привлече зрителите и пред малкия екран, за да гледат българско кино.

Той е продуцент на едни от най-гледаните родни сериали като "Под прикритие", "Стъклен дом“, "Революция Z” и “Фамилията“.  А след като бе обявен финалът на първия, се появи и онлайн шоуто "Без прикритие", събиращо най-забавните моменти от сериала, заснети със съдействието на "First Estates".

Официално бе обявен краят на "Под прикритие", но като че ли ви е трудно да се разделите с този проект. Затова ли се появи "Без прикритие“?

"Без прикритие" се появи заради феновете. Много пъти са ми задавали различни въпроси, свързани със сериала и реших, че е крайно време да направим ток шоу, в което да потърсим отговорите. Големите хитови сериали правят подобни формати, за да задоволят любопитството на аудиторията, а ние имаме подобно самочувствие за "Под прикритие". Разликата при нас е, че решихме да го направим интерактивно и затова го позиционирахме в интернет. Така нашите зрители участват активно в шоуто и определят изхода на класациите в различните епизоди. Разбира се феновете получават и награди за участието си - култови предмети, свързани с различните герои. Най-любимият ми е кръстта на Куката, който отиде при Кристина Чукалова.

Как се спряхте на Александър Сано и Миленита да са водещи на онлайн шоуто?

Имах различни идеи за водещи, но в крайна сметка реших, че това трябва да е някой от любимците на публиката. Косъма и Ади са точно такива, а и бяха любима екранна двойка, което по-късно се потвърди и от класацията за "Любими екранни двойки". Това на практика доказва, че избора е перфектен.

Като че ли зрителите се припознаха повече в отрицателните персонажи и си набелязаха любими именно сред тях. На какво се дължи това, според вас?

Не съм съгласен. Персонажите не могат да се определят в черно и бяло, ако си бандит си лош, а ако си ченге си добър. Нашите герои са сложни образи и те действат като такива. Имат собствен морал, който ги движи напред. Куката мечтае да бъде "честен гангстер", а Попов застреля Джаро и пристъпи закона брутално. Смятам, че публиката е интелигентна и тя прави разлика между добро и зло и не дели героите по елементарен начин на  "стражари и апаши". Именно тези нюанси определят симпатиите.

Голямата част от персонажите намират смъртта си в сериала. Съжалявахте ли вие за някой от тях, който умря, а и зрителите искаха още да гледат на малкия екран?

Разбира се, че съжалявам за всеки един от тях. Те са мои рожби. Но такива са законите на драматургията, за да се развива историята, трябва да има и "жертви". Както и в живота, някои умират, други продължават напред. Може да изглежда тъжно, но всъщност е истинско.

Сериалът събира доста известни актьори. Как се работи с тях, имат ли претенции, изисквания или напротив - именно опитът им прави работата по-лесна?

Актьорите са егоцентрици, като всеки човек на изкуството. Разбира се, че имат претенции, и това е част от професията. Точно тези "претенции" са пресечната точка, между актьора и режисьора. Там някъде се ражда истината и героя, който изграждат, намира характера си. А относно опита, винаги е добре дошъл.

Сериалът, както подобава на жанра му, съдържа доста насилие. В последно време много се заговори за насилието в училище. Доколко, според вас, излъчваното на малкия екран влияе на подрастващите?

Основата на "Престъпление и наказание" на Достоевски е брутално убийство. Въпросът е това убийство дали води до последващо насилие или до покаяние? От много дълго време се задава въпроса дали някои филми подтикват  хората към насилие. Смятам, че такива филми няма. Точно обратното, филмите възпитават на човешки морал и ценности, но те трябва да бъдат изтълкувани правилно. Тук разбира се възниква последващ въпрос. Кой ни учи как да ги тълкуваме? И отговорът е, образование, семейство и обществените реалности. Несериозно е да прехвърляме вината за насилие, каквото и да е то, върху киното.

Освен "Под прикритие", продуцирате и други известни сериали. Как подбирате проектите, които да продуцирате?

Изборът на тема е сложен процес, свързан с много компоненти и условности, усет, талант и не на последно място  конюктура, за съжаление. Но крайната цел на киното е гледаемост. Не съм съгласен с мнението, че кино се прави за определена публика. Изкуството е за всички, но те трябва да бъдат възпитавани да го разчитат.

Ще седнете ли пак на режисьорския стол или засега предпочитате да сте продуцент?

Никога не мога да заменя режисурата за продуцентството. Режисурата е творчески процес, в продуцентството освен творчество има и малко битовизъм. Но все пак те вървят ръка за ръка, едното не може без другото. Да, имам идеи за пълнометражни проекти и много се надявам те да се осъществят по-бързо. Последният, по който работя е "Сестри Палавееви", отново с Алек Попов и Деляна Манева и този път съм само режисьор, което ме прави особено щастлив.