Истории от Балканите – свидетелство за парадоксите в ежедневието

11 филма ще се състезават в Балканския конкурс на  21-вия София Филм Фест.

Сред тях е и българският "Слава" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Творбата е базирана на действителни събития – кантонер намира разпилени на жп релсите милиони левове и ги предава в полицията. Властта го награждава за доблестната постъпка с ръчен часовник, който... не работи, а пиарката на министерството губи неговия, спомен от баща му. Оттук започва борбата на обикновения човек за запазване на достойнството му.
В главните роли са Стефан Денолюбов, Маргита Гошева, Китодар Тодоров, Милко Лазаров, Иван Савов. Подобно "Урок" новият филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов се превърна във фестивален любимец, печелейки десетки отличия, сред които от Локарно, "Златна роза"-Варна, Задар.

Отличеният със "Златна мечка" в Берлин през 2013 г. за "Позиция на дете" Калин Петер Нетцер участва с новия си филм "Ана, любов моя" („Ana, Mon Amour”) в основния конкурс в Берлин преди няколко дни. Творбата на румънския режисьор разказва историята на Ана и Тома и начинът, по който психичното заболяване на Ана влияе на живота, който имат. Когато родителите им се опитват да застанат между двамата, това още повече укрепва тяхната връзка. Отдадеността на Тома помага на Ана да преодолее препятствията, които й поднася живота, ала нещата се обръщат и се оказва, че именно Тома се нуждае от помощ, за да преодолее разпада във взаимоотношенията им.

Игралният дебют на турския режисьор Илкер Савашкурт "Блокът на младоженеците" („Groom’s Block”) ще има световната си премиера в София и е единственият филм, участващ в два конкурса – Балканският и Международният за първи и втори филми. Филмът разказва за мъж, арестуван и хвърлен в затора при осъдените за тежки сексуални престъпления – място, известно именно като "Блокът на младоженците". Там властват други закони, надзирателите са особено изобретателни и подклаждат напрежението, а осъдените често раздават правосъдие по между си. Историята и персонажите са свидетелство за парадоксалните затворнически норми и са реално отражение на ежедневието в Турция...

Копродукцията на Македония, Белгия и Словения "Когато дните нямаха имена" („When the Day Had No Name”) на Теона Митевска e киноразказ за едно изгубено поколение, засегнато от социалните катаклизми на Балканите. Милан, Петър, Цветан, Аце и Владан са тийнейджъри като всички останали. Животът им тече по еднакъв начин – проблемни семейства, финансови несгоди и надежди за по-добро бъдеще. Преди Великден телата им са намерени недалеч от езеро край Скопие... Създаден по истински случай, филмът е чувствителен поглед към живота на млади хора, капсулирани в динамиката на мултиетническата държава с несигурна икономика.

Спечелилият Голямата награда за най-добър филм на кинофестивала в Монреал "Конституцията" („The Constitution”, Хърватия-Чехия-Словения-Македония) на Райко Гърлич е интимна любовна история за четирима души, които живеят в една и съща сграда в центъра на Загреб. Всички те са много различни според социалния статус, сексуалната ориентация, политическите възгледи и религията. Това, което ги свързва, е не само мястото, но и сблъсъка с демони от миналото, които ги принуждават да живеят там, а не в настоящето.

"Намерението ми беше просто – да покажа живи хора, а не мъртви идеи. Това е и причината, поради която не направих трагедия от тази история и нейните герои. От друга страна, исках да разкажа за тези "трудни неща" с лека усмивка и топла любов, която всеки може да усети, дори за негативните сред характерите... Желанието ми беше да направя филм за съвременна Хърватия, за  преобладаващата омраза и нетърпимост", казва Райко Гърлич.

"Морски тен" („Suntan”) е най-личният ми филм, - казва гръцкият режисьор  Аргирис Пападимитропулос. – Снимахме го в разгара на лятото на малкия остров Антипарос, където беше пълно с купонджии. Бях 15-годишен тийнейджър, когато започнах да ходя там, и все още отказвам да се „предам”, въпреки че съм опасно близо до възрастта на главния ми герой Костис."

В началото на своите 40 години, той не е сред типичните представители за своята възраст. Няма семейство, но е в плен на собственото си тяло, принуден да гледа как то се променя безмилостно от времето.

„Слънчевият загар е прекрасен, опасен и изчезва бързо като младостта”, смята режисьорът и това се носи като рефрен във филма. Гръцко-германската копродукция е отличена с Наградата за най-добър филм на кинофестивала в Единбург.

Режисьорът Дамян Козоле твърди, че "за зрителите ще е много по-лесно да почувстват "Нощен живот" („Nightlife”), отколкото да го разберат". Най-новият му филм, резултат от съвместните усилия на Словения, Македония и Босна и Херцеговина, поставя въпроси, събужда много страхове и съвсем съзнателно оставя проблемите без решение. Истински събития са в основата на драматичната трилър-история за известен адвокат, намерен в локва кръв на главен път в Любляна, целият нахапан от кучета. Физическите рани се оказват по-малка грижа от угрозата за сриване на репутацията пред обществото и шокираната съпруга е главно действащо лице в последвалия развой на събитията. Филмът беше номиниран за "Кристален глобус"в конкурса на Карлови Вари и спечели наградата за режисура.

"Ранени сърца" ("Scarred Hearts") на румънския режисьор Раду Жуде ("Аферим!") е създаден по едноименния автобиографичен роман на Макс Блехер. Кинотворбата е разказ за чувствата и мислите на млад мъж, който в сянката на смъртта се бори с големите философски въпроси за смисъла и целта на човешкото съществуване.
Емануил прекарва дните си в санаториум. Влюбвайки се в друг пациент, той описва как заедно с останалите пациенти живеят живот на пълни обороти, докато телата им бавно отпадат, а съзанието им отказва да се предаде. „Ранени сърца” е отличен със Специалната награда на журито в Локарно.

Сръбско-българската копродукция "Смрадлива приказка" („A Stinking Fairytale”) на сценариста и режисьора Мирослав Момчилович разказва за любовта на двамата клошари Мома и Ема. Мома страда от депресия. Ема – от алкохолизъм. Мома харесва Ема от пръв поглед. Ема харесва Мома от втори поглед. Бебето на Ема починало преди години и тя започнала да пие. Или първо започнала да пие, а после бебето е починало. Това сега няма значение. Има значение само, че Мома й помага да преодолее миналото...

"Тъмносветло" ("Tereddut") е турско-френска копродукция, режисирана от Йешим Устаоглу, а разказът е съчетание между детайлите от паралелно проучване на две жени  - психиатър, която дълго живее с партньора си, и жена в консервативно и почти тиранично семейство. Филмът поставя изключително актуалния (и в глобален мащаб!) фокус върху възможностите и ограниченията, които съществуват за жените в Турция днес.

"Черната игла" ("The Black Pin", Черна гора-Сърбия) e изискан и очарователен дебют на младия сценарист и режисьор Иван Маринович. Действието се развива в отдалечено село, изпълнено със суеверия и ритуали. Но в момента, в който един обикновен разговор включва Кание Уест, договори за смартфон и съмнителни сделки с чуждестранни инвеститори, старото и традицията по абсолютна неизбежност на реалността са принудени да се срещнат с модерното.

"С открояващ се собствен почерк и стил, Иван Маринович намира баланс между сладко-горчивата комедия и типичната драма, избягвайки от грубите карикатури и горещите емоции, храктерни за балканското кино”, пише "The Hollywood Reporter".