Закодирани шедьоври!? Скритите тайни на великите художници

Madonna with Saint Giovannino на флорентинеца Доменико Гирландайо. До главата на Мадоната може да бъде забелязан летящ обект. (Снимка: Wikipedia)  

2 / 13

Една от главните цели на изкуството е да ни кара да мислим и да чувстваме. Взирайки се в даден шедьовър, човек изпитва много емоции, задава си безкрайни въпроси. Но понякога авторът е закодирал нещо много по-дълбоко в пластовете боя. Нещо, което не виждаме на пръв поглед, но забележим ли веднъж, отговаря на голяма част от зададените въпроси, а и ни разкрива впечатляващи неща за същността на художника.

Така, Да Винчи крие какви ли не символи в своите картини, Микеланджело се опълчва на църквата в самото й сърце, самовлюбени автори рисуват себе си в най-гениалните си картини...

Ето някои от най-сполучливите заигравки с човешкото око.

The Ambassadors от Ханс Холбайн Млади е на пръв поглед наистина реалистична картина, но нещо в нея не е на мястото си. В краката на двамата мъже има петно, което някак разсейва погледа на този, който се възхищава на платното.

Ала следващия път в който попаднете на този шедьовър, ето един трик – погледнете го от дясно, наляво. Тогава "петното" се превръща в "череп". Мотото на човека, който поръчва платното, било memento mori (помни, че си смъртен), а Холбайн майсторски го закодирал в творбата си.

На пръв поглед като петно изглежда и следващото закодирано съобщение. В картината си Madonna with Saint Giovannino, творецът Доменико Гирландайо, в чиято работилница започва да се развива младият Микеланджело, рисува обект над главата на Мадоната. Не, той не е случайно петно. Когато се доближите до него се вижда в невероятен детайл летящ обект. Дали флорентинеца е заложил на своето въображение или това е било намек за посещение от извънземни? Дали е знаел, че някога в небето над красивият му град наистина ще летят самолети? Няма как да отговорим на тези въпроси, но със сигурност, творческото решение на Гирландайо събужда дълбоки размисли.

Микеланджело Бунароти е бил бунтар. Той обичал да майстори скулптури от камък, а за рисуването мислел, че е под нивото му. Но когато от Ватикана му поръчват да нарисува Сикстинската капела, той се съгласява, защото има нужда от парите, но и защото иска да натрие носа на вярващите.

Микеланджело вярва в силата на науката, не на Бог. За това, точно в самото сърце на най-свещеното за католиците място, той намеква със своята четка, че не Бог, а науката е създала Адам. Във фреската Creation of Adam, където Бог докосва своето творение, наметалото на Създателя е във формата на човешки мозък. А в Сикстинската капела можем да открием още – клапи на сърце, намеци, че жената е по-висша от мъжа и препратки към еврейските писания.

Тайната вечеря на Да Винчи също крие много тайни. Със своята Last Supper, Леонардо преобръща света на вярващите, рисувайки жена измежду приближените на Исус. Дълги години картината е предизвиквала конспирации, карала е учени да я изследват, църквата – да я отрича. За нея са се писали книги, правили са се филми. Но дали Мария Магдалина стои до Сина божий, не е тайната, която ще разкриваме тук. С четката, благодарение на пластовете боя, Леонардо скрива нещо друго в творбата си – песен.

Освен, че е бил изобретател, учен, анатом и художник, италианецът се оказва и... музикант. Използвайки ръцете на Апостолите и неравностите по масата, Да Винчи закодира ноти. Векове по-късно тайната му е открита от композитор, който успява да изсвири красивата песен.

Особено вдъхновяващо е, когато един гений се възхищава на друг. Макар и на пръв поглед да няма нищо общо между Ван Гог и Леонардо Да Винчи, връзката между тях съществува. Тя може да бъде открита в една от картините на холандеца - Cafe Terrace at Night.

В дъното на кафето се виждат 12 мъже. Всъщност, това са 12-те Апостола, а творбата е препратка към шедьовъра на Да Винчи - "Последната вечеря".

300 години. Толкова скритата заигравка на Караваджо в картината Bacchus остава скрита от другите хора. Той толкова харесал творбата си, че в нейния ъгъл нарисувал малък съд с вино, което криело отражение... А то било лицето на самия Караваджо. Заради лошо съхранение, то почти изчезва, но благодарение на напредналата технология, реставрация направена през 2009 г. позволява отново да видим лицето на гения.

Scheveningen Sands пък е интересен пример за цензура през 18-ти и 19-ти век. Тогава, да нарисуваш умряло животно се е смятало за обидно, за това огромният кит, около който са се събрали посетителите на плажа от платното, изведнъж изчезва. Той е покрит със слой боя, а хората от картината стоят гледайки просто в нищото...

Картината на Питер Брьогел Стария Netherlandish Proverbs съдържа в себе си много скрити поговорки, които са в сила и до днес. Натоварената холандска улица разказва: Светът е с главата надолу. Мъж си удря главата в тухлена стена (удрям си главата в стената).  Мъж тича със запалени задни части (бягаш, все едно задника ти гори). Мъж държи глобус (държиш света в дланта на ръката си). Риба яде друга риба (винаги има по-голяма риба). И много, много други.

Garden of Earthly Delights на Йеронимус Бош е огромна. В нея има тонове детайли и множество скрити послания, но едно по-специално предизвиква интереса на студентката Амелия.

Тя забелязва, че на задните части на едно от телата в картината, изобразяваща ада, има нарисуван нотен лист с ноти. Тя увеличава тази част от картината, записва внимателно това, което има на нея и подобно на песента от картината на Леонардо – успява да го изсвири. Нарича това произведение "600-годишна песен на задник от Ада".

Жорж Сьора толкова много обича своята любовница, че след като рисува неин портрет, носещ името Young Woman Powdering Herself , решава да нарисува и себе си на него. Прави това в отражението на огледалото. Но негов близък и навярно истински приятел му казва, че това, което е направил, е малко странно и дори... плашещо. Сьора се съгласява с него, взима картината и започва да рисува отново. Покрива лицето си с ваза, пълна с цветя.

Подобно на него, Ян ван Ейк рисува себе си в огледалото на своята творба Arnolfini Portrait. Всъщност, това изпълнение е доста майсторско, но е открито десетилетия, след като Ян ван Ейк показва за пръв път картината си. Хората са прекалено заети да обсъждат позициите на ръцете на жената, кучето и дори сандалите, но не и гениалният начин, по който художникът също е станал част от картината.

Няма как да не се върнем и на двамата италиански гении – Леонардо и Микеланджело и двете им най-известни творби – Мона Лиза и Давид. В Джокондата, Да Винчи отново е скрил стотици малки послания. Фонът, лицето й, всичко в творбата има подтекст. Това, което дълго време остава незабелязано, са буквите ЛВ в очите на Мона Лиза и числото 72 до нея. И докато ЛВ може да са инициалите на Леонардо, то и до ден днешен никой не знае защо 72 е намерило място до нея.

А Микеланджело се е пошегувал с погледа на всеки, който се загледа в Давид. От нормална зрителска гледна точка, красивият мъж изглежда спокоен. Но нека не забравяме, че той е изобразен в момента преди да влезе в битка с Голиат и последното нещо, което може да се види на лицето му, е спокойствие. Всъщност, гримасата на Давид е смесица между страх и гняв, но това може да бъде видяно само, ако зрителя е на нивото на очите му. Предвид височината на статуята, мисията е почти невъзможна.