Датски художник взе 84 хил. долара за две произведения, изпрати празни рамки

В петък музей в Дания ще открие изложба за бъдещето на труда. Там посетителите трябваше да видят две големи рамки за картини, пълни с банкноти на обща стойност 84 хил. долара. Произведенията трябваше да бъдат репродукции на две творби на художника Йенс Хаанинг, който преди това използва рамкирани пари, за да представи средната годишна заплата на един австриец и един датчанин - съответно в евро и датска крона.

Но когато Музеят за модерно изкуство "Кунстен" в Олборг получава творбите и започва реденето на изложбата, служителите на галерията правят изненадващо откритие: рамките са празни. Вместо да става дума за дело на крадци, парите всъщност липсват благодарение на самия Хаанинг, който казва, че ще ги пази, разбира се, в името на изкуството.

"Избрах да направя ново произведение за изложбата, вместо да показвам съответно двете творби на 14 и 11 години", пише Хаанинг в имейл до музея, чийто текст сега се показва до празните рамки ."Работата отговаря както на вашата изложбена концепция, така и на произведенията, които първоначално сме планирали да покажем."

"Новото" концептуално парче, което Хаанинг озаглавява "Вземете парите и бягайте", сега е в центъра на спора между музея и художника относно труда, договорните задължения и стойността на работата - всички подходящи теми около изложбата.

"Видях, от моя артистична гледна точка, че мога да създам много по-добър проект за тях от това, което те могат да си представят", заявява Хаанинг пред CNN и добавя: "Не мисля, че съм откраднал пари. Създадох произведение на изкуството, което е може би 10 или 100 пъти повече от това, което планирахме. Какъв е проблемът?"

Договорен спор

Освен че е отпуснал 534 000 датски крони (84 000 долара) за произведенията на изкуството, музеят "Кунстен" се е съгласил да плати още 10 000 крони (1 571 долара) за работата му, както и да покрие разходи като рамкиране и доставка. Художникът казва, че проектът все още е на загуба, поради разходите в студиото и заплатите на персонала.

"Обикновено се оказвам в по-добра позиция, когато правя изложби в чужбина", обяснява той. "Аз съм датчанин и това е датски музей. Те очакват да инвестирам, защото тогава може би един ден ще купят нещо."

Директорът на "Кунстен" Ласе Андерсон твърди, че музеят е подкрепил своята страна на споразумението. "Това е наистина важно за нас, защото винаги сме били известни с това, че спазваме договорите си и също така плащаме на артистите разумна такса", казва той.

Хаанинг е категоричен, че няма планове да връща парите и "не се притеснява" от възможните последици. Андерсън пък отговаря, че художникът има срок до януари, когато изложбата приключва, да изплати заема, след което музеят ще обмисли съдебни действия.

Засега музеят показва "Вземете парите и бягайте" такива, каквито са, поставяйки "картините" на платформа, която да бъде разгледана и критикувана. В света на изкуството произведения, които поставят под въпрос стойността на самото изкуство - като Маурицио Кателан, залепващ банан за стена, или Банкси, който унищожава картината си по време на на търг - не са нищо ново. Нито невидими произведения на изкуството, които покойният Ив Клайн показва, като излага празна стая пред хиляди хора през 1958 г.

Коментирането на стойността на работата в крайна сметка е това, което Хаанинг е имал предвид. "Мисля, че зад творбата стои много по-общо изявление: че вие ​​трябва да погледнете структурите, в които участвате, и да помислите върху тях", обяснява той, като изброи религията и брака сред тях. "И ако е необходимо, знаете, вземете парите и бягайте."

Андерсън има своя собствена интерпретация на празните рамки, която вижда в контекста на шоуто на своя музей: "Работете".

"Трябва ли да работим за пари или можем просто да ги вземем?", пита Андерсон. "Защо ходим на работа? Всички тези неща ни карат да започнем да размишляваме върху културните навици на обществото, от които сме част. И тогава това се отнася и за въпроса: Достатъчно ли плащат артистите за това, което правят?"

И все пак директорът на музея би искал парите си обратно.

"Това не са моите пари - това са публични пари, това са парите на музея", казва той. "Значи затова (до януари) имаме нужда за да сме сигурни, че те ще се върнат при нас."