Нолан: Голяма част от мъката около технологиите се дължи на Опенхаймер

Историята за изобретяването на атомната бомба, разказана в новия филм "Опенхаймер", е "предупреждение" към света, който се бори с изкуствения интелект, твърди режисьорът на филма Кристофър Нолан.

Роденият във Великобритания създател на "Мементо", "Дюнкерк" и трилогията за "Батман" заяви, че според него голяма част от мъката около технологиите "в нашето въображение се дължи на (Робърт) Опенхаймер", физикът, който помага за изобретяването на ядреното оръжие по време на Втората световна война.

Това, което той и екипът му в лабораторията в Лос Аламос, САЩ, са направили, е "крайният израз на науката... която е толкова положителна, но има крайно негативни последици", каза Нолан.

Както и тогава, изненадващият напредък в областта на изкуствения интелект (ИИ) поражда подобни опасения за опасностите от една технология с потенциално неконтролируеми последици.

Някои се притесняват, че ИИ може да избяга от създателите си и да застраши човечеството, подобно на опасенията на учени и други преди осем десетилетия, когато настъпи ядрената ера.

"Това беше един момент в историята. Този също е такъв", заяви пред АФП звездата на Нолан - Килиан Мърфи, който играе учения, докато двамата бяха в Париж, за да промотират филма, който започва да се излъчва по целия свят този уикенд.

"Изследователите на изкуствения интелект наричат настоящия момент "момент на Опенхаймер", казва Нолан, визирайки първите атомни опити, когато някои се опасяваха, че ядреното делене ще доведе до неконтролируема верижна реакция, която ще разпръсне цялата планета.

Тези, които сега работят по изкуствения интелект, "гледат на неговата история, за да получат насоки за това каква е тяхната отговорност - какво трябва да правят", каза Нолан.

"Но не мисля, че тя предлага някакви лесни отговори. Това е предупредителен разказ. Тя показва опасностите."

"Появата на нови технологии доста често е съпроводена с чувство на страх от това докъде може да доведе", твърди той.

Дилема

Драмата на Нолан се върти около дилемата, която това поставя пред учените, работещи по проекта "Манхатън" - кодовото име на стремежа за разработване на бомбите, които по-късно са хвърлени върху Хирошима и Нагасаки.

"Те бяха преживели Първата световна война и се опитваха да сложат край на Втората световна война", казва той.

Опенхаймер напразно настоява за международен контрол върху ядрените оръжия, надявайки се, че това ще доведе до мир.

Режисьорът каза, че мнозина биха спорили, че "всъщност известна стабилност в света е постигната чрез съществуването на тези оръжия.

"Лично аз не намирам това за успокояващо, но то просто показва, че няма абсолютно лесни отговори на дилемата."

Войната в Украйна събуди отново заплахата от ядрен Армагедон, което повиши напрежението между суперсилите, невиждано от края на Студената война.

Актьорът Мат Деймън, който играе генерал Лесли Гроувс, ръководител на проекта "Манхатън", заяви, че последната година е била проверка на реалността, че опасността от ядрена катастрофа все още е много голяма.

"Как съм забравил за това? Сякаш Студената война свърши и мозъкът ми си направи шега с мен и каза: "Добре, да оставим това настрана, не е нужно да се притесняваш повече за него" - което е абсурдно."

Но веднага след като Русия нахлу в Украйна, "изведнъж за една нощ това стана най-важното нещо, за което всички ние трябва да мислим отново", казва 52-годишната звезда.

"Опенхаймер" се изправя срещу "Барби" в най-големия сблъсък на холивудските летни блокбъстъри, като двата филма отварят врати в един и същи ден в двубой, който медиите нарекоха "Барбенхаймер".