Ретро нова година в Одеон

Филми на Уди Алън, Бъстър Кийтън, Чарли Чаплин, Кшищоф Кешловски и Дени Аркан са новогодишните подаръци за зрителите в кино Одеон.

Празничната програма започва днес от 18,00 часа с "Нашето гостоприемство" (1923) на прочутия комик Бъстър Кийтън – режисьор и участник в продукцията.

Това е вторият пълнометражен филм на Кийтън и може би неговият шедьовър, развиващ се на ръба между смешното и трагичното. Историята за родова вражда, която възпрепятства истинската любов, ще бъде прожектирана и на 6 януари от 19,30 часа.

В програмата са включени и два филма на Уди Алън.

"Пурпурната роза от Кайро" (1985) с Мия Фароу и Джеф Даниелс, определяна като "истински бисер, един от най-остроумните, смешни, горестни анализи на киното като машина за произвеждане на блянове и механизъм за бягство от действителността", е в програмата на 5 януари от 19,30 ч.

Преди това – от 17,30 ч., е прожекцията на "Манхатън" (1979), с Уди Алън, Даян Кийтън, Мариел Хемингуей, Мерил Стрийп. Филмът е поема – любовно обяснение към града, в ритъма на блуса и на сърцето.

"Кратък филм за любовта" (1988) на Кшищоф Кешловски първоначално е замислен като шеста част от 10-часовата поредица "Декалог", след което в удължената си версия стига до завладяващ игрален филм. Всеки от персонажите в него е със своя уникална позиция по въпроса какво е всъщност истинската любов. Главният герой е младият, самотен и неуверен мъж, тайно влюбен в красивата съседка на отсрещния прозорец. Разбира се, тя не води монашески живот, тъкмо обратното. Наблюдението обаче не го задоволява и той започва да досажда на жената... Прожекцията е на 4 януари от 18,00 ч.

Веднага след това – от 19,30 ч., започва "Големият парад на Чарли" (1948) – антология от немите късометражки на великия комик, с коментар на един от най-сериозните киноисторици – Жорж Садул. Режисьор е Емил Флавен.

В празничната програма на 3 януари от 19,30 ч. е "Исус от Монреал" (1989) на Дени Аркан, с две награди от журито на фестивала в Кан. Филмът говори за цяла палитра от проблеми, описани от самия режисьор, като: "Големия взрив и формулата на кока-колата, така и за монолога на Хамлет и фашистите, които се причестяват всеки ден". Лентата предлага нова интерпретация на Евангелията, но и строг и критичен поглед върху съвременното общество и шоубизнеса, поднесен с чувство за хумор, интелигентност и чувствителност.

Сюжетът разказва за група актьори, които поставят противоречивата пиеса за страстите, отразяваща по скандален начин ортодоксалното възприемане на религиозните догми. Постепенно актьорите започват сами да живеят с тази страст, ставайки част от филм, който е едновременно богохулен, но и доказателство за истинска вяра в човека…