Статуетката прилича на чичо ми Оскар...

Едва ли на 16 май 1929 година, когато се раздават първите отличия на Академията на филмовите изкуства и науки, някой е предполагал, че през годините това събитие ще се превърне в проява от световно значение.

Създадена като организация с нестопанска цел през 1927 година от общо 36 продуцента и кинематографисти, днес Американската филмова академия има повече от 6 000 членове, четвърт от които са актьори. С гласовете си всяка година те определят най-добрите от най-добрите в света на киното. И така 82 пъти. Предстои 83-ият.

Как престижната награда на Академията получава своя прякор Оскар продължава да е тема на спорове. Но все пак най-популярната версия остава тази, че през 1931 година библиотекарката Маргарет Херик изразила мнение, че статуетката прилича поразително на чичо й Оскар. Прозвището се използва масово от 1934 година, но е признато официално едва 5 години по-късно. 

Арена на самата церемония от 2002 година е Кодак Тиътър – зала с капацитет от 3 400 седящи места, разположена на булевард Холивуд. Влизането в залата става по червен килим с площ от 1300 кв. метра. Десетина 2-метрови статуи Оскар, боядисани в златен цвят и 60 хиляди цветя, специално отгледани за случая, допълват екстериора. 

За феновете има отделена специална трибуна за 500 души, които се определят чрез томбола цели 6 месеца преди церемонията. Всеки от тях трябва да се яви в 7 часа сутринта, 10 часа преди началото на голямото шоу. След атентатите от 11 септември палатковите лагери пред Кодак Тиътър са забранени. 

Мерките за сигурност, както може да се предполага, са изключително строги.

Церемонията по раздаването на наградите Оскар всяка година причинява жестоки задръствания в Лос Анджелис като 1 200 лимузини превозват кино знаменитостите. Понякога трафикът е толкова неопределим, че дори и на звездите им се налага да слизат от луксозните коли и да тичат, за да стигнат навреме. Това се случи на Глен Клоуз през 1998 година.  

Така постепенно се насочваме към самото шоу. Започваме с водещите на церемонията. Рекордьор тук е Боб Хоуп, който е удостоен с честта цели 17 пъти в рамките на 39 години. Негова е и прочутата реплика от 1966 година, когато е първото цветно телевизионно отразяване: „Сега вече ще можем да видим как загубилите позеленяват от яд”. 

Друг водещ – комикът Крис Рок, до такава степен всява психоза с пиперливия си език, че телевизията, отразяваща церемонията през 2005 година, излъчва с 5-секундно закъснение, за да може да цензурира всяка евентуална ругатня от страна на Рок. Тази година водещи са младите актьори Ан Хетауей и Джеймс Франко.  

Освен тях на сцената ще се качат множество звезди, които ще обявяват победителите в 24 категории, както и такива, които ще пеят и забавляват публиката. За всички тях има подготвени торби с подаръци на стойност от 100 хиляди долара. В предишни години са били подарявани мобилни телефони, телевизори, дизайнерски дрехи и ваучери за екзотични екскурзии. 

Имената на победителите се пазят в пълна тайна до отварянето на емблематичните златни пликове. Тази тайнственост се появява 10 години след първата церемония по раздаването на наградите. В началото пресата била известявана предварително за отличените, за да могат вестниците да пуснат навреме утрешните си броеве. След като едно издание си позволява да наруши ембаргото и публикува тайната преди раздаването на Оскари-те е взето решението за засекретяване. 

По отношение на победителите в категорията „Филм на годината” лидер са драмите с над 33% от общия брой отличия. Следват биографичните ленти, епосите, комедиите и мюзикълите. Топнаградата са печелили едва три уестърна, сред които „Танцуващият с вълци” с Кевин Костнър. 

Единственият филм, забранен за лица под 18 години, който печели Оскар за най-добра лента е „Среднощен каубой” (драма за неволите на жиголо и негов болнав приятел в Ню Йорк) с Дъстин Хофман и Джон Войт в главните роли. Годината е 1970-а. 

Изборът на Академията тогава шокира, но това далеч не е първият, нито последният случай, в който предварителните прогнози не се оправдават. Една от най-големите изненади в историята е свързана с избора на най-добър филм за 1999 година, когато романтичната комедия „Влюбеният Шекспир” е предпочетена пред големия фаворит „Спасяването на редник Райън” на Стивън Спилбърг. 

Най-големият удар по Спилбърг обаче е нанесен много по-рано. През 1986 година неговият „Пурпурен цвят” остава без нито един Оскар, въпреки че има цели 11 номинации. Актьорът Ричард Харис пък е номиниран 7 пъти, но няма Оскар. Абсолютният рекордьор тук е тонрежисьорът Кевин О`Конъл, който остава без отличие след 20 номинации. 

Тейтъм О`Нийл държи рекорда за най-млад носител на Оскар с наградата за най-добра поддържаща роля за „Хартиена луна”, когато е само на 10 години. Анна Пакуин взе отличие в същата категория за „Пианото”, но беше с година по-голяма.

Шърли Темпъл има място в историята като най-младият лауреат, тъй като е удостоена с награда за „отличителен принос към киното”, когато е едва на 6 години.

С най-дългата реч на победител ще бъде запомнен Гриър Гарсън, който отправя благодарности над 5 минути през 1943-та година. 

На другия полюс - Джон Милс приема Оскар-а си за ролята на глухоням глупак в „Дъщерята на Райън” без да каже нито една дума. 

На всяка церемония с кратък видеоклип Академията отдава почит на тези знаменити филмови дейци, които са ни напуснали през изминалата година. 

Очаква се тази година да бъде почетена паметта на имена като Тони Къртис, Денис Хопър, Лесли Нилсен и Лин Редгрейв.