Няма нужда да коленичим пред пазара!

Росица Вълканова е продуцентката на българския филм „Подслон”, който преди още да се е завъртял у нас получи известност и награди по света. Световната му премиера тръгна от Сан Себастиян, един от най-старите, мащабен и престижен международен кинофестивал, в секцията „Нови режисьори”. С три награди си тръгна и от нашия София филм фест. Току-що (28 април–6 май) в Лос Анджелис получи приза за най-добър дебют на фестивал на киното от Югоизточна Европа, както и трета награда от Деветия международен кинофестивал "Кипърски филмови дни". И още Словакия, „Златна роза”, а най-пресните са от снощи – на Българската филмова академия, за най-добър игрален филм на 2010 година, за филмова сценография – Ванина Гелева и монтажа на Кеворк Асланян. Роси Вълканова е завършила е кинорежисура в прочутия клас на проф. Христо Христов, Георги Дюлгеров и Младен Киселов, а състуденти са й: Иглика Трифонова, Иван Черкелов, Милена Андонова, Людмил Тодоров, Марио Кръстев, Светльо Овчаров. Операторите Рали Ралчев, Емил Христов, Стефан Иванов, който работи в Канада, Александър Лазаров. Последното завоевание на тандема Росица Вълканова-Иглика Трифонова – "Лъжесвидетел", им спечели преди дни наградата за най-добър сценарий на страните от Централна и Източна Европа на конкурса ScriptEast в рамките на кинофестивала в Кан.

Изненада ли ви наградата, или беше предвидима, очаквана – след толкова богата колекция?

Вече 20 години се занимавам с кино, какво значи предвидима награда не зная. Очаквания има у всеки, но за голяма моя радост тази година усетих силна конкуренция във всички категории. Сегашната ситуация се различава от други години – върви нагоре. Когато си сред равни и взимаш наградата, е много по-удовлетворително.

Не съобщихте обаче откога филмът „Подслон” тръгва по нашите салони (доколкото ги има)?

Благодаря за въпроса, защото при награждаването забравих да кажа. Дългоочакваната българска премиера почти дойде – филмът тръгва от 10 юни по екраните в цялата страна. От миналата година насам буквално обиколихме света, вече започва официалното му разпространение у нас.

Как ще привлечете зрителите, за които той е някакво поредно ново заглавие?

За мен той е силен, вълнуващ, бърка отвътре. В „Писмо до Америка” има разговор между пътуващия герой, който търси старата българска песен, и реставраторка. На нейния въпрос каква е тематика на песента, героят отговаря: Тематика? Не знам какво значи това. Това е истинската песен. Надявам се, че филмът „Подслон” е истински.

Колко време го снимахте?

Сравнително кратко – пет седмици, но дълго се готвихме за него, като се започне от писането на сценарий, проучването къде ще го снимаме, кои ще са актьорите, едномесечните репетиции на маса преди началото на снимките (рядък случай на подготовка). Снимахме го в студиото на Бояна, които са наш копродуцент.

Как се правят филми днес в контекста на остър недоимък както на финанси, така и на държавническо разбиране за култура?

Нашият филм излиза тази година, но е страхотно усилие отпреди 3-4 години. И ако тогава беше трудно, което смятам за нормално в конкурентна среда, така трябва да е, сега не е трудно – то просто липсва, няма я! Година и половина няма сесия за нов български филм! Резултатът е гарантиран – дупка в производството. Т.е., след година-две, когато фестивалите ще чакат нашите присъствия, няма да има достатъчно заглавия. Това е трагедията ни в момента! И не мога да повярвам как правителството не го разбира?! Парите са смешно малко на фона на престижа, който българското кино носи на държавата ни.  

В Кан печелите награди, смятат за емблематично българското присъствие. „Във въздуха вече се носи очакването за българска вълна в киното” е казал директорът на конкурса ScriptEast при връчването на статуетката на името на полския кинорежисьор Кшищоф Кешловски на авторката Иглика Трифонова…

Да, бях там заедно с Иглика Трифонова, като продуцент на проекта „Лъжесвидетел”, който движим също повече от 5 години. Наградите за този проект са много, но тази от Кан за нас наистина е главозамайваща. Нивото още при селекцията е много високо. Кандидатстват над 1000 сценария, допуснаха 12, наградиха нашия.

Комисиите за разглеждане на проектите са безкрайно прецизни, дори само преценката им е вече победа за българското кино. Това са шефовете на най-богатите, даващите, активните филмови фондове в Европа. През тях минават 4 пъти в годината десетки сценарии от целия континент. В мотивировката на престижното жури беше формулирано, че наградата се дава не просто на един изключително добре написан сценарий, а се дава на сценарий, който казва, съобщава нещо – „отличава за изключително добре написан сценарий със значима, универсална тема (войната в бивша Югославия и военния трибунал в Хага)”.

Смея да твърдя и от името на Иглика, че това беше изречението, което ни донесе неописуемата радост, макар наградата в Кан да ни изстрелва в друга орбита. Защото напоследък не само в България, в цял свят, непрестанно се опитват да подменят същественото с еднодневното, сериозното със забавлението. Нека има забавление, но как е възможно да се тласка цялото ни общество единствено и само към забава? Как може да не мислим, да не се тревожим, да не ни боли от това, което става? Да не искаме да променим света. Че ние за какво сме тогава? За какво въобще съществува изкуството, ако не да носи някакви послания? Мотивировката на журито в Кан беше най-голямата ни награда. Стана ясно, България има какво да каже, ние имаме какво да кажем и това все още се цени.

Не е истина, че пазарът диктува производството на филми. Не пазарът, не цифрите са най-важното. Адски е трудно един български филм да пробие, да има дистрибутор, да има световно разпространение, но това, което сега ми дава кураж е – няма нужда да клякаме, да коленичим пред пазара. Каквото ще да става оттук насетне, ние получихме своята подкрепа и сме много горди с това.

Посланието, с което впечатли наградения „Лъжесвидетел”?

Това е история на едно съвременно жертвоприношение. Тъй като в света, в който живеем стана лесно да се жертва човешкият живот в името на някаква световна правда. В името на някаква всезадължаваща истина. Не е вярно. Политически коректното поведение, изказвания, филми приближават мига на истината. А тя е много проста – всеки човешки живот има своята безценност. Това е новият сценарий на Иглика Трифонова. Казва се „Лъжесвидетеля”. Вече имаме копродуценти в чужбина. Филмът ще бъде дофинансиран и се надяваме догодина да снимаме.

Вие останахте, за срам или за гордост, единствената гилдия, която се мъчи да доведе исканията си пред правителството до край. Смятате ли, че усилията ви ще се увенчаят с успех ?

Абсолютно вярвам в успеха ни. Колко скоро – не знам. Киното по своето естество е авангард, няма как да не бъде напред. Ние сме първата сфера, която се реформира и не защото беше поискано от някой, а в пълно съзнание, сами го направихме. Избрахме друг модел на производство, а не държавното финансиране на калпак. Няма как да не сме начело на този процес.