Защо има Биг Брадър на "Островът"

Всеки си има свой остров, на който може да опознае себе си, да се върне в детството си, а защо не и да заведе Летисия Каста.

Точно такъв е „Островът” на Камен Калев.

Подобно на пълнометражния си дебют „Източни пиеси” и с този свой филм режисьорът успя да участва на фестивала в Кан.

И пак подобно на първия си проект, в който една от главните роли бе изпълнена от туркинята Саадет Ъшъл Аксой, и в новата история главните роли са поверени на чуждестранни актьори. В случая това са датчанинът Туре Линдхар (Данийл), който отива с приятелката си французойката Летисия Каста (Софи) на непознат български остров.

Още преди пътуването към страната ни се вижда, че между персонажите се води прикрита, безмълвна борба за надделяване. Но на острова тя вече набира сила. Героят на Линдхарт се оказва, че е роден в България и именно на това отдалечено кътче земя той започва да се връща към миналото си, търсейки себе си. Данийл осъзнава, че не иска да влиза в плана на приятелката си, в матрицата, в която обществото се опитва да вмъкне двойките, семействата, децата, всички.

Пътят му за противопоставяне не е лесен. Изпълнен е с тягостни усамотения, с настръхнало мълчание, с яростни викове. В лутането из шубраци, гмуркането във водата може да се насладим на една приятна естетика, напомняща филмите на Тарковски.

На места „Островът” се опитва да наподобява психотрилър, на други съдържа безмълвието, познато от филмите на Вендерс или дори отчуждеността, насъбрана в творчеството на Бергман. И успява, донякъде. Сцените с героя на Михаил Мутафов обаче прекъсват търсенето на свобода с фалшиви напъни от философски мисли и още по-неистински звучащ абсурден смях. Добре стоят на екрана героите на Руси Чанев и Бойка Велкова, която в някакъв момент Данийл превръща в своя майка.

Камен Калев се опитва да открие човека зад маската, този, който иска да се освободи от всекидневието, да погледне на себе си и на света с осъзнати за истината очи. Но каква е истината и еднаква ли е тя за всеки, е трудно да се разбере. Постепенно Данийл и Софи разкриват чувствата си чрез пропастта, която се открива помежду им. Тя може би винаги я е имало, но само тук, на този остров, персонажите наистина проглеждат в нея.

Филмът е твърде лична история на Калев, която на места се гледа мъчително. Другото смущаващо е, че в този камерен сюжет изведнъж се вмъква „Биг Брадър”, който изхвърля зрителя от „Островът” и го вкарва в друг филм, в нова естетика, в различно повествование.

Изборът на Калев за следващите действащи лица също е леко непонятен. За минути на екрана се изреждат известните от ефира личности – Милен Цветков, Иван и Андрей, Део, Любен Дилов-син. Ролите им са дребни и ненужни и остава впечатлението, че по подобен „евтин” начин режисьорът иска да привлече повече зрители в залата. Но феновете на предаването не са подготвени за това, което ще видят в първата част от филма, а за другите зрители пък е излишна последната част.

„Островът” се оказва по-разностилов, отколкото му е нужно да бъде. Освен това не се помни и моментът, в който главният герой избягва от острова. Защо си тръгна от него? Може би намери себе си? Странно, остана незабелязано.

Някои казват, че втори филм, песен, роман, проект е особено труден за автора. Може би са прави. Камерната история на Камен се оказа неоправдано сложна. Може би, защото това си е неговият „Остров”, на който зрителят не бе допуснат да премине.

Вижте мейкинг на филма.