Да вкусиш от горчивината на "Мед"-а

Леко и същевременно болезнено ще ни докосне филмът на Семих Капанолу „Мед”. Продукцията е последната част от трилогията на турския режисьор след „Яйце” от 2007 г. и „Мляко” от 2008 с главен герой Юсуф.

Тук той е 6-годишно хлапе, което живее в малко планинско село. Филмът, подобно на главния персонаж е почти безмълвен, за сметка на описаната природа. Високи дървета, гъсти храсталаци, девствени пътеки – пезажите не спират да изреждат красотата на онези места, недокоснати от хорска ръка и същевременно да сравняват колко малък е човекът, обитаващ планината.

Юсуф не напредва добре с уроците в училище, общува предимно с болния си баща, който поставя кошери с пчели из различни краища в района. Именно медът е начинат на препитание на цялото семейство, докато в един момент пчелите не изчезват и бащата на Юсуф е длъжен да намери нови места, където да постави кошерите.

„Мед” се развива бавно, дори тягостно. Ако героят има да чака и зрителят изживява неговите терзания. Капанолу ни въвлича в минималистичен свят на тишина и състояния. И зарежда с тях. Ако Юсуф не знае нещо, и зрителят е в неведение. Режисьорът те оставя да усетиш тегобата на персонажите, на които пък не им спестява и малките недостатъци. Не си затваря очите и пред мъката им. Не слага и точка на историята, както и животът не слага. Оставя я някак на пътя, в тъмата, където малкият Юсуф ще изстрада най-силната си загуба.

„Мед” тръгна по кината от 17 февруари, докато в Берлин течеше поредното издание на престижния международен кинофестивал. Именно на този форум филмът на Капанолу получи  „Златна мечка” през 2010 г.