Филми на Мауро Болонини показва "Одеон" за 90-годишнината на режисьора

90-годишнината от рождението на режисьора Мауро Болонини (1922-2011) ще бъде отбелязана с панорама на негови филми в “Одеон”.

Програмата започва с “Наследството Ферамонти”, заснет през 1976 г. Филмът е с участието на Доминик Санда и Изабел Юпер и може да се види на 1 юни от 18.00 часа. Продукцията е по романа на Гаетано Карло Кели.
Антъни Куин и Фабио Тести партнират на Доминик Санда, която печели наградата за най-добра женска роля в Кан за участието си в продукцията, припомня Филмотеката.

"Този филм събира всички теми на Болонини в зрял, разкошен и отровен букет - картина на забогатяването, семейните заговори, фаталната сила на парите, жената, погубването на човека. . . В "Наследството" жената само доминира. Тя е блестяща, ослепителна,вездесъща. Никога досега Доминик Санда не е била толкова великолепна. Ако някога в Кан наградата за актьорско изпълнениее била заслужена, това е именно наградата на Доминик Санда", пише критиката, цитирана от БТА.

Джан-Мария Волонте, Фабрицио Бентиволио, Бруно Ганц, Фернандо Рей са в звездния актьорски екип на "Дамата с камелиите" /1981/. Изабел Юпер играе главната роля в 22-рата екранна версия на прочутия роман на Александър Дюма-син.

Според специалистите филмът е опит за съвършено ново тълкуване на известното произведение за бедната нормандска девойка Алфонсин Плеси, превърнала се в луксозната, разглезена от богатите мъже куртизанка Мари Дюплеси, за нейния кратък живот, започнал с мизерията на детството, преминал през блясъка на парижкия светски живот и прекършен твърде рано от туберкулоза.

В юбилейната минипанорама на Болонини е и "Венецианска нощ" (1986) - "драматична секскомедия с действие през 16-и век", с Лаура Антонели, Моника Гуериторе, Джейсън Конъри (сина на Шон Конъри). Във филма Джулио, млад французин, минаващ през Венеция, се люби в една нощ с две жени - Анджела, запазена вдовица, нуждаещасе от утеха, и Валерия - свежа, но незадоволена съпруга.

През тази "венецианска нощ на желанията" Болонини води хитроумната любовна игра в пищни декори на аристократични дворци, вдъхновениот цветовите гами на Тициан. На места обаче опитът за "авторско" еротично кино превръща силното чувствено излъчване на диалози и ситуации в упражнение по калиграфия, според познавачи.