Държавата ли изяде главата на българското кино?

Въпреки че киното ни успя за последните няколко години да намери път до българските зрители, ето че избухна поредния скандал в гилдията.

Причината е заседанието на Националната художествена комисия за разглеждане на постъпилите проекти в конкурса за държавно подпомагане на проекти за игрален филм и за развитие на сценарий, което се състоя на 28 май 2012 г.

Изборът на комисията бе приет от мнозина от "младите" режисьори като "шуробаджанащина" и проблемът с българското кино се изля под формата на гневни писма в интернет пространството.

Според недоволните млади, подобно класиране би трябвало да бъде отхвърлено от Националния Филмов Център, тъй като той е регулаторен орган и подобен "конфликт на интереси" трябва да бъде спрян.

Причината за предположението им е, че селектираните да получат държавна субсидия за филмовите си проекти, са Георги Дюлгеров с "Буферна зона" и двама негови възпитаници - Светослав Овчаров с "Прашката на Давид" и Иван Черкелов със "Семейни реликви".

Същите тези негодуващи виждат връзка и в част от членовете на комисията, тъй като председателят Росица Вълканова е също от класа на автора на "Авантаж" и "Мера според мера", както и членовете Иглика Трифонова и Николай Тодоров. Последният всъщност се оказа и препъни камъчето във влошените взаимоотношения на гилдията, тъй като той е поставил възможно най-ниските оценки на режисьори като Зорница-София, Камен Калев и Димитър Митовски.

В отворено писмо режисьорката на "Мила от Марс" и "Прогноза" - Зорница-София започва печално остра дискусия с открито отправени обвинения: "титана Николай Тодоров, автор на ЦЯЛ шорт спечелил Jameson, оценява продуцентския ми опит с 1. Аргумент в графата липсва...

Ето още: Димитър Митовски, автор на тоталния бг бокс офис хит, според Тодоров има режисьорски опит 2, и продуцентски опит 3! Камен Калев продуцирал сам филм, селекриран в Кан, има продуцентски опит оценен с 1! И режисьорски с 2.

Редица от най-популярните режисьори и продуценти в българското кино се обединиха в знак на несъгласие с "посоката за развитие на българско кино", заложена в решенията на Националната художествена комисия от 28 май.

Камен Калев, Димитър Митовски, Борислав Чучков, Виктор Чучков, Константин Божанов, Димитър Гочев, Иван Дойков, Драгомир Шолев и Андрей Паунов създадоха ново сдружение на български филмови творци и продуценти, наречено "Ново българско кино на 21 век".

"Основната ни цел е запазване на подема в съвременното българско кино и дългосрочното му развитие на европейско и световно ниво. Двата основни критерия за оценка на постижения в съвременното кино са, от една страна – създаване на филми, които стигат до стотици хиляди зрители в киносалоните, а от друга – участие на най-престижните световни филмови форуми: Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто.

За постигането на тази цел обединяваме усилията си за спазване на Закона за филмовата индустрия, като предложим промени, създаващи условия за подкрепата за филми, които намират широко зрителско признание у нас или издигат имиджа на България пред световната филмова общност. Това би могло да се постигне с радикални промени на системата за оценка и подбор на проекти, подлежащи на държавно финансиране, както и на принципите за съставяне на комисиите, които оценяват кандидатите и пълното финансиране на проекти по закон", пише в комюнике до медиите.

От своя страна отговорът на един от членовете на комисията Иглика Трифонова не закъсня и бе под формата на съвет към Зорница-София, "да не хвали така безапелационно себе си, защото биенето в гърдите винаги носи ефекта на отблъскването, дори когато човек е прав, дори когато е справедливо обиден, дори когато е талантлив".

Режисьорката на "Писмо до Америка" и "Разследване" припомня, че нито един неин проект не е бил приеман от Комисия на първо четене."Не можете ли да контролирате егото си? Това, че намерихте като мотив да оспорите законноста на сесията са твърде ниски хоризонти", бе обръщението на Иглика Трифонова към младите си колеги.

Същевременно друг член на комисията Мариана Евстатиева Биолчева изрази принципното си несъгласие с констатациите на изпълнителния директор на НФЦ Ирина Канушева за класираните проекти от комисията, според която трите проекта дават възможност да се прави еднотипно кино.

"Между "Буферна зона" на Дюлгеров и "Прашката на Давид" на Овчаров няма нищо общо - нито като тематика, нито като послание, нито като филмов жанр. - обясни Биолчева - Едното е съвременна психологическа драма, дълбоко личен, изповеден филм равносметка, другият проект е военна комедия, разкриваща събития от Балканската война, т. е. съвсем друга епоха - с много чувство за хумор комично-трагичният героизъм на българския войн. Третият проект също е съвременна история, отразяващ бездуховността и отчуждението в обществото ни, болезнена и актуална тема".

В яростната дискусия се включи и режисьорът Петър Попзлатев, чиято реакция към единият режисьор, чийто филм е избран за държавна субсидия, също бе твърде откровена: "Всички знаем, че Светослав Овчаров пише обаятелни сценарии. Знаем с не по-малък процент на сигурност, че досега всеки режисиран от него прекрасно написан сценарий на игрален филм - от "Юдино желязо" през "Хемингуей" до "Зад кадър", е тежък режисьорски провал... Последният – един от най скъпите за данъкоплатеца български филми..."

Тонът в Гилдията на кинаджиите отдавна не е бил толкова изострен. Единствено младият режисьор Атанас Христосков (носител на наградата "Златна роза" 2011 за филма си "№ 1"), успя да запази самообладание и да напише: "Лъжа е, че няма национална политика за киното и културата въобще. Има такава. Нейната цел е да няма кино, да няма култура, да няма интелигентни, образовани, мислещи, критични човешки същества. Щом мисълта и интелектът са лукс, който властта не може да си позволи, единственото, което и остава е да отнеме мисълта и интелекта на цялото общество".

И като че ли наистина виновникът за създалата се ситуация не е нито Комисията, нито недоволството на некласиралите се. Този, който размъти водата е самата държава, която от една страна обясни, че забелязва подема на българското кино, а същевременно за трета поредна година орязва финансирането на родни продукции до такава степен, че хората, работещи в тази сфера се настроиха жестоко един срещу друг.