Киното ни забрави децата

"Куче в чекмедже", "Васко да Гама от село Рупча", "13-та годеница на принца", "Неочаквана ваканция"... Български филми за деца, но всички заснети през миналия век. За последните20 години няма знаков филм за деца, отбеляза депутатът на медийната парламентарна комисия Гинче Караминова. "Обяснявам си липсата на продуцентски интерес към български продукции за младежи с това, че на този етап не е доходоносно, отбеляза тя пред БТА.

На въпрос до каква степен българският ефир предоставя подходящи образователни програми и филми за деца, Караминова посочи, че няколкото специализирани канала, които са насочени изцяло към децата, налагат чужд модел на поведение, особено сред тийнейджърите, който не е съвсем адекватен на българската действителност. Те възприемат американизиран тип поведение, макар да не осъзнават, че това е филмова визия, а не реалният живот на тийнейджърите там, заяви депутатът.

По думите й водещите български телевизии и конкретно обществената БНТ, прецизно подбират филмите и предаванията за деца. Според Гинче Караминова обаче е необходимо програмните редактори да бъдат много гъвкави и адекватни по отношение на младежкия вкус, за да създават гледаеми телевизионни продукти за подрастващите.

Гинче Караминова добави, че ролята на родителите е много важна при контрола върху съдържанието на филмите, които децата гледат. Смятам, че българските медии в това отношение отдавна са добре регулирани с изискването за задължително указване на възрастта, за която даден филм или предаване са подходящи. Искам да подчертая, че възпитателната роля на медиите до голяма степен зависи и от желанието на родителите да се интересуват и да са близо до своите деца, коментира Караминова.

Относно влиянието на рекламите върху възпитанието на децата Караминова посочи, че българските реклами не правят изключение от световната тенденция, че сексуалният подтекст продава по-добре или пък да се привличат популярни личности за рекламни лица.

Гинче Караминова коментира, че тук на преден план излиза въпросът не за професионализма, а за морала на медиите и на хората, които работят в тях. За мен е недопустимо да се преекспонира информация, да се манипулира или откровено да се измисля нещо като се всее паника и се злоупотреби с личната трагедия на отделния човек и това да става с цел вдигне на тиражили рейтинг, каза тя.

Това е опасно, но не би могло,  да бъде адекватно санкционирано, защото на практика не е незаконно,смята депутатът. Опасно е и от гледна точка на грозната тенденция и пошлия имидж, който се създава за българските журналисти, коментира Караминова.

Имаме достатъчно примери за медии, които са подписали Етичния кодекс, но нито за миг не са имали намерение да се съобразяват с него, добави депутатът.

Ако едно издание държи на коректността, то умира, защото отказва да гребе в изобилните води на евтината сензация и пошлост, каза още народният представител.