Киното, което те търси

На пук, че тъмният киносалон трудно ще побере зрители през лятото, Ангел Хаджийски и Здравко Григоров вече пета година организират програмата на "Късо съединение". Фестът тече в момента в Дом на киното, Евро синема, Институт Сервантес – София, Американски център и Dada Cultural Bar. Прожекциите ще свършат на 23 август. Оказва се, че събитието събира все повече фенове, защото това кино провокира - най-вече тези, на които не им е все едно как изглежда седмичния киноафиш и които сами търсят филмите, които да ги провокират.

Решили сте да разбивате стереотипи. В момента вашият фестивал е в разгара си. Напук на всичко през най-летния месец – август, сте се заели с фест. Това не е ли сезонът, в който всеки предпочита да излезе на планина, море, градинка, но не и да влезе в киносалона?

Всяка година през август правим „Късо съединение” и хората всяка година ни питат защо го правим в разгара на лятото. В София има достатъчно хора, за които няма никакви културни събития, точно защото всички си мислят, че градът е празен, а той всъщност не е. Убеждаваме се в това вече 5 години, има достатъчно публика за този фестивал и смятаме да продължаваме да го правим през лятото.

С какво привличате зрителя в тъмния киносалон – със сънищата на известни режисьори, може би...

В проекта „За 42 секунди” големи имена като Дейвид Линч, Майк Фигис, Абел Ферара, Гаспар Ное, Сергей Бодров визуализират своите сънища. Програмата е съставена от 42 късометражни филма с дължина 42 секунди. Очертава се като една от най-гледаните на тазгодишното издание. 

Как върви това издание на феста?

С всяка година фестивалът събира все повече публика. Тази година за прожекцията на българските късометражни филми, с която се откри фестивала в Дома на киното опашката за билети излезе извън пределите на киното. Локациите, на които се прожектират програмите също са повече тази година – Дом на киното, Евро синема, Институт Сервантес, Американския център, както и две алтернативни пространства – Dada Cultural Bar и + това.

Акцентите на това “Късо съединение”?

Две програми с български късометражни филми. Първоначалната идея беше за една програма, но получихме много филми и решихме да спретнем две. „Истерия” - един изключително интересен британски проект, заснет с мобилен телефон и отрупан със звездни имена – Джуди Денч, Джуд Лоу, Стийв Бушеми, Даян Уийст, Джон Легуизамо… За любителите на британския хумор е свежарският „Сексът в случки”, в който няколко симпатични лондонски двойки споделят своите любовни преживявания. За тези, които обичат по-сериозните филми, препоръчваме „Срещу забравата”.

Актриси като Катрин Деньов, Еманюел Беар, Изабел Юпер и още много застават пред камерите на Жан-Люк Годар, Ален Рене, Бертран Таверние... много още известни автори, които приемат да се включат в проекта и да придадат визия на 30 писма, изпратени до различни политически лидери по света.

Режисьорите се отправят към някои от най-горещите точки на света като Етиопия, Сирия, Израел, Перу, Индия, Либия, Судан и Малави, и представят едно малко известно лице на тези страни, което в повечето случаи остава скрито от погледа на туриста. И накрая да не забравяме хърватския еротичен омнибус „Хептамерон”, който представя един съвременен прочит на „Декамерон”.

Късометражното кино – хората доверяват ли му се или предпочитат пълнометражните продукции?

Има много почитатели на късометражното кино у нас, предимно млади хора. Забелязваме, че 80% от публиката в салоните е под 40 години. Няма нужда да харесваш само късометражни филми, за да ходиш да гледаш такива. С еднакъв интерес зрителите гледат пълнометражни и кратки филми.

А какви са наблюденията ви върху режисьорите – като че ли все повече известни автори предпочитат да се изразяват чрез кратката форма – по-трудно ли е според вас да кажеш много в толкова малко?
Ние обичаме да включваме късометражните филми на известни режисьори в програмата на „Късо съединение”. Това е и основната разлика между този фестивал и многото други, в които се представят предимно филми на хора, които снимат късометражки. В нашата програма режисьорите снимат по-скоро пълнометражни филми и късометражните са един вид изключение във филмографията им. Продуцентът на „За 42 секунди” Микеле Чивета сподели в интервюто, което направихме с него преди прожекцията на проекта в София: „ Големите истории не се ограничават във времето. Всичко зависи от това в чии ръце е попаднал проектът.” Много е прав.

Най-трудното и най-лесното в създаването на подобен род фестивали?

Най-трудно естествено е финансирането. Ние сами се грижим за финансовата част на фестивала и преговорите за отделните заглавия отнемат доста повече време, когато имаш недостиг на средства. Често успяваме да убедим продуцентите да намалят значително таксите за прожекциите, но понякога се принуждаваме да се откажем от някое заглавие, поради липса на достатъчно средства. Докато не стартира фестивалът нищо не е лесно. След селекцията на филмите следва програмацията, след това преводите, рекламната кампания и накрая най-голямата радост за всеки организатор - опашките пред билетните каси. Ако ги има, значи добре сме си свършили работата.

Обичате киното, което провокира – това ли е задължителното условие за един филм, за да стане част от вашата програма?

Не. Винаги има по някое провокативно заглавие в програмите на нашите фестивали, но това в никакъв случай не е водещ елемент при избора на филм. Просто част от тези филми наистина са добри, затова и искаме да ги покажем на зрителите.

Кога е следващата спирка на “Късо съединение”?

Фестивалът продължава до 23-ти август в София, като след това ще има прожекции и в Бургас, Стара Загора и Варна, а надяваме се и в други градове. Ние сме отворени за предложения и стига да има възможност бихме показали филмите на колкото се може повече места.