Да гледаме ли криминале, ако не харесваме детектива

Едва ли някой може да замести играта на Морган Фрийман, особено в психопатските истории от романите на Джеймс Патерсън като „Завръщането на паяка“ и „Целуни момичетата“.

Не на това мнение се оказа екипът на третата екранизация „Детектив Алекс Крос“, който може да гледаме от 9 ноември у нас. Този път главният персонаж – психологът в щатската полиция, е изигран от Тайлър Пери. Странно решение, особено що се отнася за световното разпространение на филма, тъй като Пери е на мода в САЩ, но не и извън родината си.

Освен това липсата на харизма, която притежава неговият колега Фрийман, е твърде видима, а е съвсем ясно, че когато зрителят придобие представа за визуалния образ на някого, трудно може да свикне с промяната.

Така тук идва трудният въпрос има ли смисъл да се гледа криминале, в което не харесваш детектива?

Отговорът е: Струва си, ако отрицателният персонаж е изигран от Матю Фокс (познат от сериала „Изгубени“). Актьорът пресъздава образа на истински психопат, як и зъл наемник, с особено отношение към болката, на която подлага своите жертви и на когото така и не откриваме слабото място.

Подобно и на „Целуни момичетата“, където колекционерът, по чиито следи бе тръгнал детектив Крос, имаше прякор Казанова, то и тук злият има допълнителни заложби – а именно умения на художник, откъдето и му идва прякорът Пикасо.

В третата екранизация заплетеният случай придобива по-жесток обрат след убийството на бременната съпруга на Крос. Именно за да разкаже драматизма на случилото се, режисьорът Роб Коен удължава моментите на любов между двамата. И все пак оставаме с чувството, че сюжетът е разводнен и върви тегаво познато.

Недоумение предизвиква и кратката поява на Жан Рено, чийто персонаж трябва да допринесе допълнителен драматизъм.

И докато в предишните две екранизации напрежението не ни оставяше да отпуснем дъха си до самия финал, то в третия филм не ставаме свидетели на нищо изключително и страховито.