Джеймс Макавой изпада в "Транс"

Никое произведение на изкуството не струва човешки живот. В „Транс“ Дани Бойл доказва друго: то струва много повече.

Историята в новия филм на британския режисьор ще ни повлече из потулените спомени на Саймън (Джеймс Макавой), който търгува с произведения на изкуството. Заради неизплатени дългове героят се е съюзил с престъпна банда, чийто бос е изигран от Венсан Касел. Сплотени в идеята да откраднат ценна картина на Гоя, всяка следваща среща между двамата, става все по-болезнена и напрегната, тъй като Саймън е получил амнезия след удар по главата. В техните взаимоотношения се намесва и красивата хипнотерапевтка (Росарио Доусън), която се опитва да върне спомена на Саймън, за да се разбере къде е скрита картината. Авторът ситуира действието в Лондон, като събира французин, англичанин и американка в странен любовен триъгълник, в който страстта и ревността се борят за надмощие.

Бойл обича, като се захване с един жанр, да използва похватите му до крайност. Убедихме се в това още от "Трейнспотинг", където детайлно изследва затвореното общество на наркоманите, а по-късно и в "Плажът", където прати персонажите си чак на самотен остров, за да ги разкости, но не толкова от плуващите наоколо акули, колкото от разногласията помежду им.

И в този трилър режисьорът така оплита мислите на героите си, че до финала не става ясно кое е действителност, кое илюзия, кой на кого вярва и кой с кого е. Филмът е лабиринт от емоции и чувства, потулени в човешкото съзнание, което се оказва доста по-дълбоко от предвиденото.

Може ли човек да забравя и открива спомените си е въпрос, на който Бойл така и няма да даде окончателен отговор. Всъщност режисьорът го използва като предпоставка да дълбае в съзнанието на хора, намиращи се в крайна ситуация.

Винаги присъстващите гнусотии във филмите на Дани Бойл и този път няма да са ни спестени. Така кърваво мъченически спомени глождят мислите на персонажите, а истината лъкатуши между тях. Специалното отношение на режисьора към упойващите медикаменти в "Транс" са заменени с омайващия глас на психотерапевтката.

На места ще ни се стори, че режисьорът залита в преекспониране на познатите за жанра похвати, но все пак го прави умело. Сред една от интересните хрумки на Бойл в "Транс" е като  "затваря" подсъзнанието на персонажа в движещи се автомобили, а посоката на (не)случващото се в него е визуализирано като множество улици, с мостове и подлези, по които се движат всякакви коли, пренасящи нечии спомени, минало, но и планове.