Между танц, пърформанс и музика

В шестото си издание фестивалът за съвременен танц и пърформанс залага и на музиката – като средство за вдъхновение и въздействие, (не)задължително условие за случване на танца и страхотно настроение

Освен на ярки авторски представления и нестандартни улични акции, организаторите се погрижиха и за осигуряването на клубно настроение.

Партито на „Антистатик” с Емилиян Гацов – Елби и Стефан Генадиев – Genda бе на 16 април в клуб “MAZE”. Досега Елби е присъствал в не едно издание на „Антистатик”, макар и невидимо като композитор и саунд дизайнер.  Като композитор на театрална музика, Елби е добре запознат с въздействащата сила на музиката.  Този път обаче Елби няма да композира театрална музика, а ще пуска и импровизира върху брейкбийт, парчета с изкривени вокали, насечени фрази и експлицитната употреба на шепа определени думи.

Genda също е свързан с полето на съвременния танц. Като професионален танцьор и хореограф, той развива собствен стил, в който чрез подбрани минималистични движения на тялото рисува аналогии с природни и социални процеси. Тази естетика следва и в подхода си към музиката – и в нея той се концентрира върху развитието на една проста идея и нейната деконструкция. Черпи вдъхновение от UK BASS music, дъб, брейкбийт и джаз. В композициите си съчетава набор от семпли, записани сигнали от виртуални и аналогови машини, както и набор от полеви записани звуци.

 На 20 април Серджу Матис и Влайку Голчеа ще ни поканят на своеобразен „Дует”. В пространство на микрофони, колони, инструменти и от собствените си гласове, музиката ще добие осезаемо присъствие и като че ли постепенно ще започне да контролира телата, да манипулира емоциите или да определя атмосферата. Песен, след песен, музиката отново ще накара танцът да се случи.  „Fuck art, let’s play synthesizers” ще подканят Karpov not Kasparov в предпоследната фестивална вечер. Благодарение на аналоговата нотка в музиката си, почитателите на един от пионерите на електронния жанр Jean-Michel Jarre със сигурност ще намерят много общо между групата и него.

Въпреки известната прилика, разликата е осезаема. Космическите звуци на Karpov not Kasparov са примесени внимателно с бас, пиано и фюжън, което им придава един особен енергиен заряд. Музиката е сътворена от малки запомнящи се ритми, които освен, че се помнят може и да бъдат тананикани – нещо, което със сигурност можеш да си тананикаш, докато шофираш например. Носейки такъв заряд, музиката няма да ви позволи да останете да седите спокойно. Karpov not Kasparov са успели да нацелят златната среда за да сътворят музика, която е достатъчно динамична, за да не доскучае, но и достатъчно балансирана, за да не е груба или да не може да се асимилира лесно. За Karpov not Kasparov не трябва да си в специално настроение, защото те сами го създават.