Нецензурирано "Секс. Агресия. Семейни ценности"

Нецензурираната версия на филма „Секс. Агресия. Семейни ценности” ще има своята европейска премиера в рамките на „Сатори фест”. Режисьорът Кен Куек прие с радост нашето предложение да включим филма му в програмата на фестивала във варианта, в който много малко зрители са успели да го видят и с удоволствие отговори на няколко въпроса, преди прожекциите в София.

Защо избрахте това заглавие?

„Секс. Агресия. Семейни ценности” се състои от три истории, всяка от които засяга наболели проблеми в нашето общество.

Определяте ли филма като конфликтен и каква е причината „Секс. Агресия. Семейни ценности” да не бъде разпространен в Сингапур?

Не съм планирал филмът да бъде провокативен, но знаех, че някои от проблемите, които засяга, няма да се приемат добре от изключително консервативното индийско малцинство в Сингапур. Филмът беше забранен в страната, тъй като сметнаха, че съдържа обиди на расова основа към индийската общност тук. Обвинение, което аз категорично отхвърлям. В Малайзия филмът също беше забранен, защото съдържа „нецензурен език и действия, които обиждат местната култура”.

Как избрахте актьорите за трите филма?

Когато пишех сценария имах предвид конкретни актьори. Ролята на порно режисьора беше създадена за Ейдриън Пан, една от най-големите звезди на Сингапур, чийто филмови и телевизионни роли са доста по-безобидни от тази, в която се превъплъщава тук. За останалите роли, особено за младите персонажи, организирах кастинги. За ролята на Ана – танцьорката на пилона, се явиха над 40 актриси и танцьорки. Накрая избрах Силвия Ратунел, певица, която спечели второ място в сингапурския „Мюзик Айдъл”. Силвия нямаше никакъв опит като актриса, но смело се хвърли в предизвикателството да влезе под кожата на нейната героиня.
Когато решихте да обедините трите истории в един филм, преди да ги заснемете или след като ги завършихте?
Историите могат да бъдат разгледани поотделно, но всъщност са замислени като част от едно цяло. Те представят различни аспекти от живота в Сингапур и е добре да се преживеят последователно.

Знаем, че сте писали театрални пиеси. Бихте ли използвали някоя от тях като сценарий за бъдещ филм?

Не си представям, че ще адаптирам някоя от тези пиеси за голям екран. Някои от темите в тях ме вдъхновяват и при писането на филмовите ми сценарии.

В едно от предишните издания на „Сатори фест” представихме друг режисьор от Сингапур – Шърман Он, но като цяло киното на Сингапур не е познато в България. Може ли да ни кажете повече за филмите и режисьорите във вашата страна?

Филмовата индустрия в Сингапур все още е в етап на зараждане, защото произвеждаме по-малко от 20 филма годишно. Няма много сценаристи и режисьори, на които това да им е основна професия, затова повечето филми, които се снимат са или трудно разбираеми, или прекалено праволинейни. Един от режисьорите, на които се възхищавам и с които съм имал привилегията да работя е Келвин Тон. Той снима комерсиални филми, които са достъпни, без да изглеждат плоски. Постигането на този баланс е труден, но Келвин стреля право в целта. За мен първият му филм „Eating Air” е много вдъхновяващ.

От кои други режисьори черпите вдъхновение?

През годините съм имал възможността да гледам филми от цял свят, не само холивудски, но и европейски и азиатски. Най-силно съм повлиян от режисьори като Сидни Лъмет, Тарантино, братята Коен и Пол Томас Андерсън.

Какво ви предстои оттук нататък?

Завърших сценария на криминалната драма „Трафикантът”. Режисьор на филма ще бъде британецът Лари Смит, а снимките ще започнат по-късно тази година.