Да разрушиш вече създаденото

Млада двойка се жени в Евро синема.Запознали са се по време на прожекция на „Кръстникът” именно в този кинасалон и са пожелали това да е мястото, където ще се извърши брачната церемония. Така започва и приключва романтичната част от нашата история.

А ето я и драматичната. Евро синема е едно от малкото изобщо в България места, където човек може да гледа алтернативно кино. В своето пространство то побира две малки зали, в самата сграда на Министерството на културата. За 13 години вече си има вярна публика, която предпочита европейското и българското кино пред блокбъстърите, прожектиращи се в големите киносалони. Евро синема е и едно от малкото места, където могат да се приютят независимите фестивали за алтернативно, документално и експериментално кино. Такива са почти всички организирани форуми на Позор ООД ("Сатори фест, Цветята на Корана, Късо съединение...), фестивалът за документално кино „Един свят”, а от миналата година и So Independent.

Поводът да се срещнем с директора на киносалона Ина Дърова е тайната тръжна процедура, която започва на 8 април и заради която Евро синема може вече да не съществува. Поне не и на това място. Проблемът според директора не е в търга, а в неясно зададените параметри, по силата на които всеки един търговец има право да прояви интерес към това пространство. Така и става. На 13 май се предават тръжните документи и на 15 май се отварят. „И се видя, че една верига книжарници са спечелили, като са дали с 5 лева повече”, не може да повярва директорът на Евро синема.

Процедурата трябваше да е създадена ясно. – обяснява Ина - Така че ако се конкурираме, да е с колеги. Да има реален конкурент, а не някой си. Инвестицията за един киносалон е голяма. Започнали сме със заем и всичко сме си връщали. Една пара не съм поискала от Министерството на културата. Дори с най-елементарните ремонти, което е характерно взаимоотношение между хазяин и наемател, не съм ги занимавала. Всичко сама съм предприемала. Всяко едно нещо, което те са искали от мен като наемател, съм изпълнявала – коректно и точно”.

За тези 13 години Ина се е срещала с не една трудност, но никога предизвикателствата не са били толкова сериозни. Превръща дупчицата, която е заварила през 2004 г. в културно средище, където е създала и постоянна вярна аудитория. „Ние сме приятели със зрителите – обяснява Ина – Неведнъж именно те са инспирирали какво да бъде показано в този салон”.

Само Евро синема и Дом на киното предлагат арт филми в София, като двете кина взаимно се допълват и подкрепят. Самото Евро синема е финансирано от програма МЕДИА, която помага на подобни независими арт киносалони. Също така само дни преди резултата на тръжната процедура Ина Дърова разбира, че е спечелила проект за дигитализация на киносалона. Праща писмото и до Министерството на културата с идея да покаже как се развива киното.

В него пише: „Предвид локацията на киното в сградата на Министерството на културата на Репубика България, за дългогодишното ни добро партньорство, считаме, че това е радостен повод и признание за Министерството като институция, отговорна за закрилата и развитието на културата и по-конкретно в мерките за насърчаване на нас като един от операторите, извършващи кинопоказ и то с българска и европейска продукция”. Отговор обаче няма. „Срещу мен няма човек, а цяла система” – така обяснява опитите си да се свърже с министъра на културата Ина Дърова. Секретарки, само като разберат повода за нейното обаждане, я препращат в отдел Управление на собствеността.

„Минали сме през какви ли не перипетии, но това е най-сериозното, което ни поднесе правителството – временното ли, предишното ли”, казва тя. Но все пак Ина не може да си представи да говори за киното в минало време. "Докато не разберем какви са резултатите, не искам да говоря конкретно", споделя тя.

Кино обществото също се обедини и изпрати петиция до министъра на културата – Владимир Пенев, виден театрален и кино актьор. „Не съм се обаждала на никого", уверява Ина, "така че тази подкрепа не е режисирана”. Директорът на Евро синема се замисля дори как ще бъдат усвоени тези площи : „За книжарница – чудесно! А какво става с този киносалон – със столовете, с екраните?” Цялата инвестиция е нейна и тя е далеч по-голяма от тази на книжарница.

До ранния следобед на 22 май още не бе ясно дали историята ни ще има щастлив „финал, като на кино”. До вчера все пак Ина Дърова все още имаше надежда. Надежда, че ще продължи нещо вече създадено и отгледано с толкова внимание и обич. Няколко часа след нашия разговор - към 22.00 часа вечерта на 22 май, на страницата на Министерството на културата излезе съобщение, че с бъдещия наемател е предвидено досегашният предмет на дейност и предназначението на помещенията да се запазят – "за обособен културен център, включващ киносалон с прилежащи към него сцена, кинокабина и техническо помещение, канцелария, интернет зала, зона за социални и делови контакти, фоайе и прилежащи площи, предназначен за културни дейности и европроекти".

Това е хубава новина, но не и за Ина Дърова и нейния екип, които през всичките тези години са дали сърцето и душата си, за да развиват тази дейност. Сега техният живот през последните години, посветен на Евро синема, отива на кино, ей така, за едни пет лева.