По-диви от зомби в "Z-та световна война"

Снимка: Форум Филм

1 / 7

Ето че дойде ред и на екранизацията на Макс Брукс „Z-та световна война“, режисирана от Марк Форстър („Балът на чудовището“, „Пътят към Невърленд“). Историята ни среща с новата пандемия, плъзнала по хората. По-страшна и от чума, тя не само убива жертвите си, а ги превръща и във враг на оцелелите. Масовата истерия е разказана през очите на Гери Лейн (Брад Пит), който е изоставил опасната си работа в ООН и се е отдал на семейството. За да спаси двете си дъщери и съпругата си от увеличаващите се зомбита, героят е принуден да се изправи буквално лице в лице с тях и да намери начин да ги обезвреди.

Филмът не е особено кървав, имайки предвид жанра. Няма да видим разчленени тела, но ще усетим тракащите зъби на огладнелите за плът неживи. Режисьорът Марк Форстър ще ни покаже ужаса да срещнеш неживите по улиците, ще ни затвори с тях в пространството на самолет, ще ни доближи до апокалиптичната им мисия.

Стилистиката на „Z-та световна война“ е любопитна и бързо променяща се, както и локацията на главния герой. Защото той е убеден, че само движението може да доведе до спасение. Въпреки мрачната тема режисьорът няма да спести и черния хумор чрез твърде нелепата смърт на някои от персонажите или като улавя прекалената загриженост на съпругата на Лейн, която го търси по телефона в меко казано нетактично неудобен момент.

Също така режисьорът ще се заиграе и с евреите, които след толкова войни се оказват най-подготвени за новата опасност. Пит ще гледа често печално, ще реже бащински крайници и ще тръгне по дирите на „природата кучка“, както я нарича персонаж от филма, която скрива слабостите си, превръщайки ги привидно в своя сила.

Крупни планове на подивели хора с изцъклени очи ще поддържат дълго динамиката на действието, но към финала се появяват и някои ненужни решения. Пример за такова е отделна линия, по която тръгва сюжетът – с новопоявилата се опасност, заплашваща семейството на Пит, която в един момент е изоставена от режисьора.

Все пак продукцията ще се заиграе с идеята за „зомби“-то, което се усеща от романа, като го сравни с масово подивелите незаразени хора, намиращи се пред прага на голяма опасност. Те също са озверели, по един друг начин, все още усещайки, че лъскавият свят, който са познавали, е рухнал.