Да визуализираш безкрая в "Гравитация"

Не са много режисьорите, които ни отвеждат в Космоса. Буквално. За първи път пълноценно го прави Стенли Кубрик в „Космическа одисея“.

В 3D вариант Вселената ще видим и през очите на мексиканеца Алфонсо Куарон. Още с въвеждащата сцена на „Гравитация“ режисьорът ще остави зрителя да се потопи и настрои, че разказът ще се движи единствено из небитието.

Самата завръзка не е от голямо значение, но за протокола – героинята на Сандра Бълок е учен, изпратен в Космоса с рутинна задача. След като катастрофа раздробява совалката, с която се движи, героинята се налага да се бори за всяка глътка, останал въздух в скафандъра й. Придружава я колегата й – доста по-вещ от нея в занаята (в ролята Джордж Клуни), който в един момент изчезва в пространството.

Куарон ще накара всеки да усети самотата чрез героинята на Бълок – гравитираща из Космоса, далеч от родната си планета, не чакаща помощ от никъде. Самотният учен ще премине през различни чувства – от страха от смъртта до идеята, че не държи на живота на всяка цена, разкрита от нейни болезнени спомени, загатнати от детски плач.

„Гравитация“ е всъщност история за силата на човешкия дух, поставен в крайна ситуация. В помощ за сценария на режисьора се притичва неговият син Хонас. Двамата ще ни оставят да усетим непознатото, да чуем тишината, красотата на Вселената и същевременно да се притесним от опасностите, които гравитират в нея.

Филмът омайва не толкова с разказа, колкото с визуалното изображение, даващо ни шанс да съзерцаваме непознатото, необятността. Виртуозното изпълнение се вижда в избора на ракурси, разкриващи внушителността на безкрая. Продукцията дава шанс и на Бълок да бъде сред явните претенденти за „Оскар“.

С този свой проект Алфонсо Куарон за пореден път доказва интереса си към приказното. Все пак е режисирал „Хари Потър: Затворникът от Азкабан“, но в „Гравитация“ реалистичният сюжет дава плътност на разказа, усещане за научност и надежда, че един ден всеки може да види подобна красота на живо.