Явор Бахаров: Постоянно ми се снима

Въпреки че е сред най-известните и снимащи актьори от младото поколение, ролите на Явор Бахаров все не му стигат. Гледали сме го в доста телевизионни сериали и филми, сред които "Тилт". Миналата година се е снимал в още два филмови проекта, а сега може да го видим на големия екран и в новия филм, който излиза от 1 ноември у нас "Вяра, любов и уиски" на режисьора Кристина Николова.

Как ви се струва комбинацията от „Вяра, любов и уиски”?

Уискито е любовен и социален "лубрикант". Иначе си мисля, че от трите само уискито не е толкова важно. Интересно ми е да гледам сега този филм, който снимахме преди три години. За първи път ми се случва да работя по такъв начин. Останал съм с усещането за една свобода, лекота, непретенциозност. Рядко явление е подобен процес. Киното все повече става нещо много луксозно, а това е независим проект и беше удоволствие да се работи. Нямаше никакво напрежение, дано това отношение да се вижда и от екрана.

На повечето персонажи им беше тягостно в България и като че ли мечтаеха да зачезнат от страната. Самият вие участвахте в телевизионно предаване и се завръщате от Африка, където хората също не могат да се похвалят с големи финансови възможности. Каква е разликата в тяхното възприятие?

Хората, които срещнах в Африка, имаха постоянна работа. Там това е особено важно и рядко срещано. Особено и да имаш добра заплата. И така новите ми познати оттам бяха много позитивно настроени. Не мислиха да се махат от държавата си, дори напротив. Усмивките бяха постоянно на лицата им. Липсваше и стресът, който е характерен за нас. А Кристина снима своя история, това е много неин филм. Така е усещала нещата. Нашите персонажи във филма са нейни реални приятели и тя е писала сценария с ясната идея за определени лица и характери. Дори се оказа, че и аз познавам някои от тях. И когато се е създавала тази история в главата й, тя е забелязала, че тези хора са имали такова отношение, което е актуално и за сегашната ситуация. Постоянно младите хора си говорят за възможността да заминат от България.

Кого бихте поканили на този филм?

Определено филмът е независим. Зрителите може би трябва да имат информация за това, че е лек и лежерен проект.

Може ли актьор да си позволи в България да откаже роля?

Може и сигурно се случва. Аз не съм толкова зает, че да отказвам. Не участвам в чак толкова много проекти. В киното ми се струва, че едва ли бих отказал. Толкова много неща още имам да уча, да правя пред камерата, но това пак е относително. Не ми се е налагало да срещна такива хора, които така да ме отблъснат, че да не искам да работя с тях.

Променяте ли се след поредна роля?

Надявам се всеки път да правя крачка напред, защото е важен опитът. Колкото повече филми, толкова по-добре. И този филм ми даде нови усещания. Когато го снимах, не обръщах внимание на това, но сега виждам, че има промяна в мен. У нас рядко се снимат филми, още по-рядко се случва да те изберат и когато това все пак стане, трябва да дадеш всичко от себе си и да се наслаждаваш на този рядък шанс да работиш в киното и да снимаш.

Странно, че говорите именно вие за рядък шанс. Вие сте един от младите актьори с най-много роли в киното.

Всъщност има нещо такова, но пак не ми е достатъчно. Снима ми се постоянно, а като върна лентата, миналата година се снимах в един-два филма, един сериал. Осъзнавам колко е приятно и важно да се снима.

А как се чувствате на сцената?

Всичко зависи от екипа, сценария. Сега репетирам с Георги Тенев в Народния театър и е много интересно. Работя на една камерна сцена, където изразните средства са много близки до киното и си непосредствено до публиката. Хубаво е да се работи. Радвам се, че и филмът на Кристина вече излиза.

Брат ви - Захари Бахаров, също е актьор. Помагате ли си, търсите ли съвети един от друг?

По-скоро аз се допитвам до него. Говорим си. Последно го потърсих, когато репетирах „Ромео и Жулиета”.  Като се замисля, рядко изпадам в състояние да се обаждам, за да търся помощ, но в този проект се бях загубил и той ми каза някои неща, които са ми помогнали. Той на мен не ми се обажда с молба за съвет, което е нормално, може би има други хора за това.

Кое е най-трудното в актьорската професия?

Самодисциплината. Трудно ми е било, когато не се разбирам с режисьора или текста. Или пък не виждам мотивация в колектива, а това е колективна работа. Много е важен екипът и да сме приятели и да се стремим към едно нещо. Ако нямаш доверие в другия, се нарушава процесът. Трябва да вярваш на човека, който те води, в случая това са режисьорът и сценаристът.