Башар Рахал: Ромите са артистични и музикални

Ром, но учен, естет и малко шпионин – такъв е героят на Башар Рахал в „Корпус за бързо реагиране“. Във втората част героят му има повече екранно време. Той се разкъсва между служебните си ангажименти и семейните задължения, където го чака сватба, а той е отговорникът в заколването на мезето. Убеден е, че втората част на филма се е получила по-сполучливо и че е с по-приятна амбиция. Сниман е с по-добра техника, има по-добри ефекти и пироефекти. „Това са неща, които магията на изкуството, е хубаво да бъдат събрани в едно“, разказва актьорът.

Вашитя герой е ром, но по-различен от представите за човек от малцинствата. От една страна звъните на съпругата си ( вашата сестра – Карла), за да организирате сватба с прасета, от друга страна сте нещо като Бонд, умеещ да борави със секретни оръжия. Как вие приемате ромите?

За мен ромите са артистични и музикални хора. В момента роми поправят старата ми къща в едно малко селце. Мога да кажа, че са изключително точни и честни. Най-честни сред работниците, които съм срещал. Всичко, което поемат като ангажимент, го правят в срок. Няма как да ги обобщя. За героя си мога да кажа, че е естет, говори чужди езици. Обран е, но все пак циганията не му е чужда. В момент, в който види старо желязо, веднага ще го премери. Надделява детството в него.

Роден сте в Дубай. Във филма имаше, като че ли имаше заигравка с това, защото шофьорът на таксито, с което бягаше героя ви, обясняваше, че именно там се е запознал с приятелката си.

Всъщност препратка нямаше с мен. Просто там щяха да са снимките. След това се преместиха в Истанбул. За Дубай се оказа, че е много сложно с визите и с разрешителните и много щяха да ни държат изкъсо с кого снимаме и къде. В Истанбул ни приеха много добре, страшно ни помагаха. Можехме да снимаме, където и когато поискаме. Беше супер яко. В България няма такова обслужване от страна на НФЦ. Не сме платили нито стотинка за локациите, където снимахме. Това го няма никъде.

Вие работите и в Щатите. Разкажете за разликата между тук и там.

Да, доста прелитам. Що се отнася до разликите – те са винаги в бюджета. Когато е голям, филмът си личи. Кетърингът е по-добър, заплащането е по-високо. Малкият филм си идва със своите компромиси.

Случайност ли е, че и вие, и сестра ви сте актьори?

Навлязохме преди много години в професията след като бяхме в едно детско студио „Къси панталонки”. Бил съм на 8-9 години. Нищо друго не мога да правя.

Търсите ли се за съвети, свързани с професията?

Не се бъркаме в актьорските си възможности. Има редки случаи, в които например Карла може да ме попита защо съм направил това или да ми каже, че еди къде си съм перфектен. Всъщност Карла е най-големият ми ласкател. Винаги ми помага, дори без да я питам. Това е много приятно.

Очаквате ли трети епизод на „Корпус за бързо реагиране”?

Очакваме и съм убеден, че ще го има в един или друг вариант. Можеда е в телевизия, театър, а защо не и да се превърне в радио пиеса. В момента сме в търсене на сценарист, който да напише продължението. Обявяваме конкурс за сценаристи, който иска да заповяда. Кастингът ще бъде разговор дали човекът има чувство за хумор или не. Това е най-важно за нашия жанр – комедията.

Трудно е да имаш чувство за хумор, да пародираш?

О, да, но тук има препратки към някой филм. Както моят герой – Кутрум с Бонд. Хубаво е, че винаги може да си измисляме някакви такива смешки и да си ги предлагаме. Режисьорът Станислав Дончев е балансьорът, който одобрява или маха дадени смешки.

Променяхте ли сценария по време на работа?

О, да, много неща са измислени от нас и Станислав просто ги приемаше. Ако не живеем в образите с нашите неща, няма как да се получи магията. Жанрът комедия е свързан с много импровизация.
Участвате и в едно телевизионно предаване, където задавате въпроси на участниците. Умен ли е българинът?
Начетен е, но понякога попадаш и в странни ситуации. Преди дни жена не можа да отгатне, че „Челюсти” е на Спилбърг. Не знаех, че има такъв човек. Има и шокиращи неща като информация. Но пък има и хора, които отгатват много сложни въпроси. Един участник дори недочакваше да му дам възможните отговори и направо даваше верния.

Как избирате ролите си?

Гледам да са различни. Да не се повтарят една с друга. Ако снимам „Стъклен дом”, Шаки е един. В „Дървото на живота” образът ми е контрастен – комунист, идеалист. Кутрум е различен и от двата образа. Случва се и да отказвам роли, ако не ги харесвам. Не правя компромис. В едни определени години е хубаво да можеш да отказваш и приятелство с човек, който не харесваш. Да си подбираш и ролите. В това е чара. Много е лошо, ако си лекар. Там не може да избираш кой пациент да лекуваш. Актьорската професия позволява да се прави избор и да откажеш нещо, което не те зарежда. По принцип аз отказах да играя и Кутрум в първата част на „Корпус за бързо реагиране”. След това седнах да чета сценария и реших да приема ролята. Понякога ставаш част от нещо в последния момент и от него тръгват интересни неща. Все пак, от една топка започва и началото на цял снежен човек.