За Франкенщайн и подобните му

Снимка: Александра Филмс

2 / 7

Малцина обаче са режисьорите, които успяват да пресъздадат трагедията на образа на Мери Шели, която описва желанието на човека на науката да се нарече създател или откривател и тежките последици от подобни стремежи.

Въпреки че няма да се поинтересува от тези теми, в новата интерпретация на героя - "Аз, Франкенщайн" творението също е изпълнено с противоречия. То се чуди на чия страна да застане в борбата между две враждуващи свръхсили, едните защитаващи доброто, а другите злото. Странно е, че въпреки че се чувства самотен, творението на Франкенщайн така и не иска да има други като него.

Продукцията на Стюарт Бийти всъщност ще използва края на историята на Шели като предпоставка да се появи нов сюжет. Мрачни крилати същества ще размахват оръжия, за да мерят сили помежду си. Ръкопашните боеве ще са зрелищни, а творението на Франкенщайн ще търси своето място сред едното и другото общество до момента, в който не срещне личността, за която ще си струва според него да се бори. Подобно на романа и тук атмосферата е наситена с усещане на страх, предизвестена трагедия, характерни за готическите модели на изкуство, които изиграват силна роля точно в средата на 18-и век в Обединеното кралство.

Всъщност този герой е сред най-интерпретираните в киното. Първата екранизация е заснета още през 1910 г. и интерпретациите са най-много до 1974 г. В началото за задълбочено изследване на героя е още много рано да се говори и той е обрисуван доста схематично. Все пак ще мине доста време преди в киното постепенно да започнат да се нижат истории, гледащи обективно и дистанцирано на въпросите, поставени в романа.

Киноверсиите са повече от 30, като голяма част от тях са именно в периода на 30-те години на миналия век, когато фантастичният жанр преживява своя разцвет в Щатите. Този образ има толкова голям драматургичен и идеен заряд, че така и не остава без наследници, които продължават да използват героя в книги, филми, в телевизията и комиксите, като „Джеси Джеймс срещу дъщерята на Франкещайн”, „Франкещайн срещу космическото чудовище”...

В екранизациите от 30-те години на 20-и век е акцентирано върху жестокостта и отблъскващото в образа. Вдъхновяващо изключение е „Франкенщайн” на режисьора Джеймс Уейл, заснет през 1931 г. Главната роля е поверена на Борис Карлоф – знаменит артист от хорър филмите. Той влиза под кожата на чудовището и в двете продължения на филма - "Годеницата на Франкенщайн" и "Синът на Франкенщайн". Уейл акцентира върху конфликта, получил се между създателя и неговото творение, опитът на хората да подражават на боговете и невъзможността им да бъдат такива.

Новият "Аз, Франкенщайн" ще привлича, особено подрастващите зрители, които също търсят своето място в обществото, но за тези, които искат да узнаят истинската трагедия на този образ, по-добре да си припомнят версията на Кенет Брана от 1994 г., където чудовището е изиграно от Робърт де Ниро.