Робин Уилямс - връзката между комедията и депресията

Робин Уилямс беше един от многото комици, които карат хората да се смеят, но същевременно преживява дълбока лична мъка. По-склонни ли са към депресия комиците и ако това е така, защо?

„Не е нужно да си гений, за да знаеш, че комиците не са с всичкия си“, заяви Сюзън Мъри тази година по повод на академично изследване, което намеква, че комедийните актьори имат по-необичайни психологически черти, свързани с психозата.

Трябва да си определен тип човек, за да правиш себе си на глупак на обществени места. Разбира се, има разлика между това да бъдеш шут и да страдаш от психически проблеми. Въпреки това образът на комедианта, който разказва вицове, за да скрие своите вътрешни терзания, става все по-устойчив в последните години.

„Аз със сигурност не бих се определил като щастлив човек. Всички комици, които познавам, са били в депресия, маниакална депресия...те просто я държат скрита в себе си като зад фасада“, разказа веднъж актьорът Кенет Уилямс. Тони Ханкок се самоуби, Спайк Милигън вследствие на депресия написа книги за състоянието и как да се справим с него. Стивън Фрай, който страда от биполярно разстройство, представи през 2006 г. документален филм, озаглавен „Тайният живот на маниакално депресивните“. Миналата година разкри, че през 2012 г. се е опитал да се самоубие.

За самоубилия се Робин Уилямс също се знаеше, че страда от биполярно разстройство, което сериозно се отразява на отношенията му с други хора. Така той е преживявал крайни състояния на изключителна радост и креативност и тежка депресия.

Комедийният продуцент Джон Лойд разказва, че сред творческите професии тези състояния са много, много чести. „Това е така, защото останалите хора приемат света, какъвто е. Те не виждат нужда да го променят. А артистите виждат множество проблеми в него и искат да го променят“, обяснява още той и добавя, че хората на изкуството винаги са били по-екстремни и крайни.

„Робин Уилямс беше истински гений и остави тонове свършена работа зад гърба си. Това не може да се случи, ако просто сте депресиран. По-склонни са да го направят онези, които имат биполярно разстройство, което води до страхотни изблици на творческа дейност“, разказва още Лойд.

„Всичко си има цена. Често, и това ви го казвам като продуцент, ако сте завършили сериал и сте били на гребена на вълната, с висок адреналин всеки ден по време на снимките му, после се чувствате много зле. Това е истинско наказание за психиката“, обяснява продуцентът.

През януари учени от Оксфордския университет публикуваха резултати от изследване, посветено на психологическите черти на комиците.

Професор Гордън Клеридж от катедрата по експериментална психология в университета изучава 523 комедийни актьори от Великобритания, САЩ и Австралия.

„Установихме, че комедийните актьори имат доста необичаен личностен профил, който е по-скоро противоречив“, обяснява професорът. „От една страна бихме казали, че те са по-интровертни, депресивни, шизоидни. От друга обаче те са екстровертни и маниакални“, описва противоречието проф. Клеридж.

Така вероятно екстровертната, комедийната част на актьора се бори с депресивната страна. Разбира се, това не се отнася за всички комедианти. Не всеки има трудности и депресия отвъд креативността.

Депресията е най-големият убиец във Великобритания на мъже между 29 и 40 г. Тенденцията обхваща представители на цялото общество.

Д-р Ник Магуайър, старши преподавател по клинична психология в Университета в Саутхемптън, твърди, че може да има връзка между депресията и работата на комедийния актьор, но със сигурност тя не е чак толкова силна. Въпреки това заявява, че хората имат различни начини за справяне със състоянието.

„Хората често се изолират“, обяснява той. „Друг начин за временно намаляване на въздействието на депресията е да накараш хората да се смеят, да те харесват. За съжаление облекчението може да е твърде временно. Като се прибереш вкъщи, какво се случва“, пита риторично той.

На публични места Робин Уилямс изглеждаше все едно е в роля, постоянно разсмиваше хората. Той не криеше проблемите си с алкохола и в брака, но говореше предпазливо за депресивните си състояния. Обикновено поглеждаше положително на това.

„Всеки път, когато си депресиран, комедията ще бъде там, за да те разведри“, заяви Робин Уилямс пред 1996 г. пред „Гардиън“.

Тери Гилиам, режисьор на „Кралят на рибарите“, в който участва покойният актьор, подчертава, че талантът на Уилямс е чудо, но такъв „подарък“ не идва от нищото. „Когато Господ ви дари с такъв талант като този на Робин, има цена, която трябва да се плати“, обяснява той. „Талантът идва с дълбоки вътрешни проблеми – безпокойство, всякакви страхове“.