Обективни ли са номинациите за "Оскар"?

Колко обективни са отличията Оскар – това е любим въпрос на всички кинокритици. А отговорът му варира в двете крайности. Загатваме за нашата гледна точка, хвърляйки поглед върху пет продукции, които не попаднаха сред номинациите. А може би заслужаваха.

На първо място поставяме филма „Морски живот със Стив Зису“, не по значимост, а заради факта, че е творение на Уес Андерсън – същият режисьор, който прави фурор с "Гранд Хотел Будапеща". Не може да се отрече ексцентричността на сюжета на „Морски живот със Стив Зису“. Световно известният океанограф Стив Зису и екипът му се отправят на експедиция за откриването на мистериозната ягуарова акула. Пътуването е изпълнено с многобройни перипетии, включително среща с пирати, отвличане и фалит.

Връщаме се 23 г. назад до 1992 г. и откриваме добре познато заглавие - „Глутница кучета“. Недооценен тогава, днес филмът се счита за култово криминале, което с неповторим черен хумор разказва за сложните отношения на приятелство, вярност и лоялност в банда престъпници, готвещи се за най-големия обир на скъпоценности.

Недооценена напълно изглежда и продукцията „Големият Лебовски“ от 1998 г. Филмът е режисиран от братя Коен, а в главните роли личат имената на Джеф Бриджес и Джон Гудман. Джеф Лебовски става жертва на фатално припознаване. Двама гангстери нахлуват в дома му с убеждението, че той е известен милионер от Пасадена, носещ неговото име.

Набеденият несретник отива при своя богат съименник с надеждата да смени изцапания си по време на нападението килим. Но вместо нов персийски килим, него и приятеля му Уолтър ги връхлита буря от шантажи, предателства, измами, секс и наркотици.

Незаслужено без "Оскар" остана и "Американски психар". Филмът екранизира нашумал бестселър на Брет Ийстън Елис, скандализирал американската общественост с мрачните си сатирични интонации. Без да се отклонява съществено от първоизточника, филмът на Мери Харън привнася и елементи на черен хумор, благодарение на което творбата звучи самостоятелно. Картините са впечатляващи със своята откровеност, образите - със своята отблъскваща бруталност. Но явно не достатъчно, за да привлекат вниманието на филмовата академия.

Да не забравяме и "Скарфейс" от 1983 г. Модерните коментари в социалните мрежи констатират: Фактът, че Ал Пачино няма номинация за „Оскар” за изпълнението си на Тони Монтана, а има за „Whoo-ah” в „Усещане за жена”, е труден за осмисляне. Иначе самата история изглежда обикновена - Тони заедно със своя приятел Мани се преселват в Америка и започват стъпка по стъпка да се изкачват в йерархията на подземня свят. След многобройни премеждия дребният мошенник се превръща в един от големите гангстерски босове в Америка.

Вижте повече във видеото на bgonair.bg: