Трийсет години за двайсет дни. Проста математика

"Можеш ли да наваксаш три десетилетия за двайсетина дни?" - това е въпросът. "Ами - пробвай" - това е отговорът. Ето как - освободи си следобедите и вечерите и виж филмовите шедьоври, които си изпуснал в последнте 30 години. В Дома на киното. Защото днес започва панорамата “Световни киношедьоври от 70-те, 80-те и 90-те” там.

Подборката е от имената на най-култовите режисьори, които са правили нещо през тези години. Нещо, което е променило киното. Или най-малкото му е повлияло.

До 5 октомври се прожектират филми от седемдесетте години. За тези, които тогава са били разсеяни, или не са били родени. Както и за другите, които много, много отдавна искат да видят тези филми на различно място от персоналния си компютър. Заглавията са:

“Сталкер” на Андрей Тарковски
“Последно танго в Париж” на Бернардо Бертолучи
 “Рим” на Федерико Фелини
“Дерсу Узала” на Акира Куросава
“Китайски квартал” на Роман Полански
 “Москва не вярва на сълзи” на Владимир Меншов
“Ах, този джаз” на Боб Фос
“Портокал с часовников механизъм” на Стенли Кубрик
“Полет над кукувиче гнездо” на Милош Форман
 “Професия: репортер” на Микеланджело Антониони
“Незавършена пиеса за механично пиано” на Никита Михалков
 “Последното метро” на Франсоа Трюфо

Аз лично ви препоръчвам “Дерсу Узала” . Не защото е по-добър от другите, а защото много, много рядко нещо на Акира Куросава идва в България с добро качество и се върти в кината. Не изпускайте тази част - и се гответе за осемдесетте. Сега прочети отново имената на режисьорите. Ето затова няма какво да добавя.