9/11, Оливър Стоун/Никълъс Кейдж, два реда сълзи/два реда сополи

11 септември 2001 никога няма да бъде забравен.

Най-малкото, защото американското кино няма да позволи това да се случи.

И защото 9/11 е може би едно от най-важните събития на съвременната история, за което могат да се разказват стотици истории на още живи очевидци.

Освен това едва ли на някой му е трудно да съпреживее нещо, на което е бил пряк свидетел или поне осъзнат съвременник.

Новият филм за събитията на 11 септември е "Световният търговски център" на режисьора Оливър Стоун. Филмът разказва историята на двама от оцелелите полицаи, които са част от спасителен отряд, отзовал се на мястото в първите минути след трагедията.

Джон Маклоклин и Уил Химено са служители в транспортната полиция. Ролите са поверени съответно на Никълъс Кейдж и Джей Ернандес. Те влизат в кулите минути, след като самолетите се блъскат в тях и секунди преди сградите да рухнат.

Затрупани сред отломки, те оживяват благодарение на силата на духа си. Оцеляването им е въпрос на воля, крепи ги мисълта за семействата им. Филмът съдържа сцени от реалните събития, пресъздадени от очевидци и участници в тях от сценариста Андреа Берлоф. Освен това при подготовката на ролите си, актьорите са живели при полицаите, преживели събитията.

Филмът пресъздава и събитията от гледната точка на семействата на полицаите. Което освен че осигурява допълнително напрежение, го прави дълъг около 2 часа и 15 минути.

Което обаче не ми направи кой знае какво впечатление, защото бях заета да рева и да бърша сълзи на сърцераздирателните сцени. А те се точат една след друга. Прекарваш си времето развълнуван и трогнат от драмата на американската "велика" нация.

Хубавото в случая е, че не ни бутат в лицето прекомерни националистки зарядки тип "смели велики американци". Умерено ни облъчват с тази идея и съм склонна да повярвам, че тогава там всички са били благородни, смели и непоклатими.

Освен това не са се заяли с арабския свят - не присъства репортажът с уличния "танц на радостни афганистанчета", който СNN излъчи в деня на събитието. Който, всъщност, за мен е основният спомен от този ден.

Мисля че си заслужава да си припомняме от време на време, че има хора, които не си тръгват когато сградата проскърцва, а се хвърлят да помагат. Защото това им е работата...