Хайнц Бадевиц – човекът, който не развъжда коне, а филми

Извън Германия фестивалът в Хоф е малко известен. Намира се в Бавария, в южната част на страната, но с един поглед върху картата виждаме, че всъщност е на границата с Чехия, там, където минава и бившата вътрешно-германска граница.

 

Как така толкова традиционен фестивал се случва в малко градче в Горна Бавария? Изключително красив провинциален град все пак, с хубави стари градски сгради и вили с чиито особен чар местните хофчани отдавна са свикнали. Малък идиличен град с много природа и достатъчно място за... .отглеждане на коне... например.

 

Вместо коне Хайнц Бадевиц развъжда филми. Той (директорът на фестивала) ги размножава не по биологичен път, а чрез духовен акт на оплождане с чара на провинцията и собственото си присъствие. Родом той е от региона, но живее главно в Мюнхен.

 

"Филмовото прелъстяване" в Хоф продължава вече 49 години, толкова, колкото Бадевиц е директор на фестивала. Някога “Хоф” е наречен " най-важният фестивал за германското кино, сега обаче вече има и още няколко форума, фокусирани  върху германския филм (Саарбрюкен, Мюнхен, Лудвигсхафен...).

 

Въпреки това, “Хоф” никога не се е ограничавал само с немски филми, винаги представя и значителен брой заглавия и от останалата част на света. Международната част от програмата на “Хоф” предпочита английско и френско говорящите страни, Австрия и Швейцария. Въпреки това, винаги има някои "други" екзотики, така да се каже, които успяват да се вмъкнат в подбора и несъмнено го обогатяват. 

 

Сред тях през 2015 г. са  аржентинско-мексикански филм (Internet Junkie), германско-турска копродукция ("8 секунди ..."), германско-индийска копродукция (Angry  Indian Goddesses), японски филм (Umimachi Diary) и "С лице надолу" - български филм, по-точно френско-белгийско-българска копродукция с режисьор Камен Калев.

 

Още през 2014  "Съдилището" на Стефан Командарев бе селектиран за програмата  на филмовия фестивал, сега, през 2015 г. отново е представен български филм, който за мен поставя важен акцент в рамките на фестивала. В едно от най-хубавите кина - историческото „Скала“, доволната публика се отблагодари с дълги аплодисменти след прожекцията.

 

"С лице надолу" разказва историята на дребния мошеник Сами, който е заловен от полицията и съответно поставен под натиск да шпионира мафията във връзка с търговията на момичета и проституция. Сами обаче не е от типа "хладнокръвен гангстер", а е своенравен особняк, у когото се зараждат чувства към ромското момиче Елка. Известният френски актьор Мелвил Пупо блести в ролята на Сами, с много чар и сдържаност той въздейства много убедително. Сехер Небиева също омагьосва в ролята на Елка; човек наистина се натъжава след края на филма и мечтае за продължение.

 

Филмът на Камен Калев (сценарист Камен Калев и  Еманюел Куркол) е силно емоционално кино без да е обременен с клишета или да тъпче по предвидими пътеки. Балансът между желание и закрила се движи първо в посока закрила, като при това Сами трябва да осъзнае, че фините му чувства няма да бъдат разбрани от Елка. Сехер Небиева играе хитро хлапе, но остава в капан на света, в който е социализирана и не успява да се възползва от шанса да се измъкне от него.

 

Повече импресионистична, отколкото логически директна, сложна и заплетена, тази история оставя зрителя винаги тясно свързан с двойката Сами - Елка и искрено желаещ щастлив край. Филмът на Камен Калев обогатява, защото разглежда субективно и състрадателно един жизнен път и не експлоатира скандално нито една от темите "роми" и "проституция".

 

Меката вода разбива камъка... в  селекциятя на  Хоф през 2015 г. изпъкнаха тези ленти, в които сложни чувства намираха своя филмов ираз. 

 

„La Memoria del Agua" на  чилийския режисьор Матиас Бизе е копродукция (Чили, Аржентина, Испания, Германия),  разказваща за семейство след смъртта на детето им. Докато мъжът се опитва да се държи за жената, любовта му към нея му дава сила, жената, безчувствена от болката, се превръща в самотна особнячка.

 

Може би жените са една идея по-близо до малките си децата от мъжете; може би човек успява да преодолее прекомерно дълбока криза само в самотата си. Чрез първокласно актьорско присъствие и психологически деликатен разказ на родения през 1979 в Сантяго Матиас Бизе се удава успешен анализ на отношенията на двойка след загубата на дете. 

 

Германският филм „Ein Atem“  ("One Breath") преплита индивидуалното страдание с класовите и междукултурни противоположности. Невръстното дете на богата двойка от Хамбург изчезва, подозрението за отвличане пада върху гръцката им детегледачка. Германска майка - перфекционист  и млада гъркиня, бременна, без здравна застраховка и социална среда, нуждаеща се отчаяно от заплатата си, за да облекчи собственото си положение.  "One Breath" се  харесва и за това, че изобличава  илюзиите в следствие на прибързани преценки и решения .... (Психично болна германка  е взела детето, което впоследствие е намерено ....).

 

Преди почти всяка прожекция се показва късометражен филм, който вместо херметически експериментални (често срещани на Берлинале), разказва ясни и красиви истории, които остават в съзнанието,  като новозенландския "Cub" и германският " On the Beach ".

 

Продължаващият почти седмица фестивал в Хоф включва и много силна документална програма. В нея бе показан филмът на Лори Андерсън "Сърце на куче" (САЩ / Франция), представен и във Венеция по-рано през годината. Конфронтацията е със смъртта - героинята е съсредоточена върху кучето си Лолабел, но застигната от смъртта на своя партньор Лу Рийд. Всестранно развитата артистка Лори Андерсън въздейства чрез комбиниране на хумор и духовност, неконвенционални асоциации и емоционална дълбочина. Ако нейното разбиране за света се преподаваше в училищата, светът би бил по-добро място за живот.....

 

Германската режисьорка  Сабине Кюкелман описва в  104 минути това, което причиняваме на животните, когато ги използваме "индустриално", без да надникнем в душата им. Въпрос на жизнен стандарт? Със сигурност не, защото оскотяването на хората чрез потискане на това, което причиняват на другите същества не може да остане без последствия. Настойчивата документация на Сабине Кюкелман отваря очи и пробожда право в сърцето.

 

Нежни филми и филми като кинжали ....  при получаването на  традиционната  филмова награда на фестивала в Хоф в "Халето на свободата ", поне тази година не се сервираше месо ..... Дано бог да пази директора на фестивала Хайнц Бадевиц, да даде на него и неговия екип дълъг живот, защото в сегашния си вид Международния филмов фестивал в Хоф със сигурност е на най-първа линия сред филмовите фестивали  в Германия.

                                                                                                                         

   

*Сабине Кьонер

Авторката на статията живее и работи като киножурналист в Берлин и Кобург. Куратира и организира фестивали. Отразява фестивалите в Хоф, Зелб, Локарно, Солотърн, Манхайм и др.

 

*Превод: Ния Якимова