Отлитай! Или просто гледай този филм.

Режисьорът на "Ескадрилата" може да не е известен. Всъщност, той е предимно актьор в телевизионни филми - при това- с второстепенни роли и режисира предимно такива. Тони Бил обаче тази година става на 66 и наистина е време да стане световно известен. Пробивът не е събрал куп холивудски звезди (ако не вземем предвид Жан Рено, който е особено смешен като капитан на пилотната дружина. Така или иначе, той не е холивудска звезда.). И може би не е с кой-знае колко оригинален сюжет и сценарий.

Филмът раказва за един отряд от американски доброволци-летци, които се борят на страната на Франция. Те преживяват заедн това, което им се случва и го пречупват през личните си мотиви да рискуват живота си и да подложат на изпит смелостта си. И да - и на мен тук-там ми напомни на Пърл Харбър, но далеч по-малко ме подразни. Защото вместо да налива излишни патриотични глупости, "Ескадрилата" увлекателно разказва една история.

Разказва я добре, правдоподобно. Без наблъскани специални ефекти през 2 минути. Без да преекспонира смелостта и да демонстрира великата жертвоготовност наперсонажите си. И така тя сама изпъква - ненатрапчиво и меко ти влиза под кожата и ти започваш да харесваш всички герои. Дори враговете. По същия мек начин е показано безсмислието на войната - нейното най-важно качество. И дори смъртта и хепиендовете са оправдани и не бъркат в очите със прекалена сърцераздирателност.

Малко е тъпа задължителната любовна история, в която чуждестранният войник учи езика на красивата местна девойка, а тя трепери по време на битките. Но вече почвам да вярвам на американските внушения, че по време на войните винаги има някаква игра между войничетата и местните девойки - щом в никой филм не пропускат този момент... Не мога и да споря, защото не съм била нито войниче, нито местна по време на война. Така че полуубедена продължавам.

Когато разказваш позната история, имаш няколко варианта: да наблъскаш ефекти, да я направиш лигава, да я направиш с просташки хумор, или да я разкажеш кротко и без съпротива, но майсторски.

Е, нашият режисьор се е постарал над последното. Филмът не е гениален, но не е и тъп. Ще се хареса на малките момчета, които не прекаляват с хорър-видео игрите. Ще се хареса на феновете на военни филми - по ненатрапващ начин. Ще се хареса в къщи в петък вечер на 9 май (или по-рано, ако не държиш на Деня на победата). Ще се хареса на хората, които мразят преекспонираните глупости за верни приятели - защото тук приятелите се обичат, но по един тих, и елегантен начин - уважават се и се подкрепят без това задължително да е подкрепено със сълзите на симфоничните оркестри, които са свирили саундтрака.

Абе, филмът не е лош. Ако тематиката не те дразни дори ще те разтовари. След това ще го забравиш много бързо. Поне аз така мисля.