Ранно пиле присърце

Аз обичам студентско кино. И студенти. Но любовта ми към тях е тема на други статии. Тази е за киното. В българските университети със специалности в сферата на екранните изкуства.

Фестивалът "Ранно пиле" свърши вчера. Раздадоха наградите, всеки взе каквото може и след това пийнахме и се повеселихме.

Иначе по законите на литературата, сега е мястото за ретроспекция.

Примерно към миналогодишното, първо издание на фестивала, когато филмите бяха по-зле и по-малко. И от по-малко места. Тогава голямата награда взе Чавдар Чернев и досега не е почерпил. Но ще го направи тези дни, когато ще му взимам интервю, което пък вие ще имате възможност да видите. В интервюто ще го питам за филма, който Американска фондация за България му спонсорира.

Защото голямата награда на фестивала е финансова помощ за следващ проект. И това е супер. Още по-супер изглежда, когато разбереш, че сумата е 1000 лева.

Та тази година спокойно ще снима Николай Тодоров и екип - заради филмът им "Минутите след това", който отнесе голямата награда. Филмът разказва за една часовникова кула и един човек, който оспорва времето. И живее в него. И разбира безсмислието му. И браво на сценариста, който е запълнил цял филм с монолог, който не става скучен. Абе, като цяло филмът не беше лош.

Моят личен фаворит отнесе наградата за режисура. Браво на Димитър Сарджев, който освен потупване по рамото и поглед с уважение от мен, отнесе 300 лева и керамично яйце от фестивала. "Хотел гълъби" беше поетичен и приятен. И емоционален.

И като стана въпрос за емоционалност, другият ми фаворит - "Дълга зима" на Тимо Пуко, взе наградата на председателя на журито - Рангел Вълчанов.

Третият не взе нищо, но пък имам свободата тук да го поздравя - "Прекрасен ден" на Елена Пеева е приятен, чувствен и аз бих го гледала пак. Играят близки приятели, които ги гледам - искам, или не искам. А го е снимал Слав Жеков, при това страхотно.

Като казах "страхотно снимане", операторската награда отиде при "Механизъм" на  Андрей Рашев - режисьор, сценарист и оператор на филма.

И тук е мястото да дам своята награда, която нищо не тежи и която най-вероятно нищо не значи. Важното е, че не само според мен, най-добрият оператор е Диан Загорчинов, когото много харесвам заради "Минутите след това" и най-вече заради "Хотел гълъби". С него интервю няма да има, но ще пием водки...следизборно.

Другите фаворити са "Biped" на Борислава Ингилизов - за сценарий и "Утеха на чуждо място" за монтажа на Йосиф Кокончев.

Ако все още четеш тази статия, явно наистина искаш да разбереш нещо повече за това какво се прави в българското студентско кино.

Ами - според мен добри дела.

Най-много му липсва изпълнимата, комерсиална и проста идея. Най-малко му липсват опитите за оригиналност. Едни от най-известните и добри актьори се съгласяват без проблем да снимат без пари заради идеята да има бъдеще българското кино. И това е супер.

Колкото до младите актьори, има и не толкова добри, но има и много обещаващи, фотогенични и истински. Като Росица Дичева, която е с главна роля в много от филмчетата.

Може технически да ни липсва туй-онуй, ама тия изобретателни сценографи, оператори и монтажисти все успяват да закрепят положението някак си.

Иначе личната ми класация на училищата по екранни изкуства според този фестивал е: НАТФИЗ, Нов български, АРТ колежа, Югозападния и Варненски свободен. По ред причини.

Накрая, трябва да призная, че много се смях, като чух името на уъркшопа на госта на фесивала - Флориан Галенбергер - "Как да спечелим Оскар". Но лекциите бяха супер. Просто статията прекрачи нормалнте граници.

Ето, това е. Догодина - още.