Монотонно всекидневие на супергероите в X-men: Apocalypse

Този път сюжетът ни връща към 80-те години на миналия век. В египетска пирамида е погребано злото в лицето на първия мутант Апокалипсис (Оскар Айзък). Неговите свръх сили му довлекли омразата на хората, които го заключили в камената пирамида преди много години, но уви, времето му да излезе и да стовари гнева си върху човечеството, настъпва. 

 

Другите главни персонажи са Магнито (Майкъл Фасбендер), Рейвън(Дженифър Лоурънс), професор Х (Джеймс Макавой). Ясно е, че Marvel може да разчитат на феновете на поредицата да изкарат и този епизод към върха на бокс офиса. 

 

Футуристичният свят, мрак и сивота са в тон със случващото се. Възможността да видиш края на света носи пагубно чувство за безнадежност. И въпреки множеството битки, изкушения на персонажите на чия страна да застанат, Сингър няма да остави екшън сцените постни и откъм хумор.

 

Провокацията към сегашната действителност, в която хората са загубили чувствителността си, покрай неспирните войни се внедрява и в идеята, която се опитва да прокара злият мутант – а именно провокацията струва ли си някой да се жертва за подобен свят и не е ли по-добре да бъде изкоренена тази цивилизация и всичко да започне отначало. 

 

И ставаме свидетели на поредна апокалиптична картина, в която се сриват мостове, пълни с коли, срутват се небостъргачи и всичко потъва под бушуващи водните стихии.

 

Ако е необходимо да сравним X-men: Apocalypse с другите мегапродукции по комикси, може да се каже, че този е по-любопитен и забавен, въпреки че и тук ще усетим едни повтарящи се ситуации, които вече сме гледали, а супергероите сякаш са вкарани в своето монотонно всекидневие – да им се случват едни и същи неща, да се сблъскват с еднотипни противници.

 

Както се казва, нищо ново под слънцето и като че ли на супергероите животът им също е твърде еднообразен откъм истории.