Фентъзи боза със секси-дракон. Почти става за гледане!

Ерагон може да се разглежда като изключително необичаен и като ужасно обикновен филм. В крайна сметка обаче, не е нито едното, нито другото.

Книгата е написана от едно обикновено американско момче на име Кристофър Паолини. Та Крис е бил съвсем невръстен, когато изобретил един-два езика на героите си, нарисувал две-три карти на света им и написал томове история за дракони, герои и тъмни и светли страни на живота. Бил на 15. Представете си.

Сега е на 25 и става богат. Защото, след като е обикалял известно време библиотеките в САЩ в средновековен костюм, промотирайки книгата си, 20th Century Fox я взели и филмирали.

И хоп - 2 млади звезди станали популярни - самият Кристофър и невръстният Едуард Спийлърс, който спечелил главната роля със много зор и желание и стана секссимвол с много фенки.

Това си е направо странна история за фентъзи-екранизация, особено когато този тип литература не е много привлекателна за невръстните читатели, които се плашат от обем над 100 страници. Което ме навежда на една много подходяща фраза, която четох някъде - това е филмът за порасналите фенове на Хари Потър.

Така си е. Ерагон в никакъв случай няма да предизвика катарзис у вас..

Той се движи по най, ама най-типичния сюжет във фентъзи индустрията. Както казва един от деветте продуцента на филма: "Ние не искахме никого да изненадваме. Искахме да направим един филм, за който публиката е готова, но който да й донесе и нещо ново."

Младият Ерагон весело скача по поляните на горите в готина и пълна със зеленина планинска местност. Там единственото гадно нещо са стражите и данъчните, които тормозят населението в полза на господаря на света - Крал Гарбаторикс. Той е лош, лош господар. Защото е завзел властта по много коварен начин.
Оказва се че преди хиляди години светът е бил доста приятно и величествено място за живеене. Там са си хвъркали Драконовите ездачи и имало справедливост и разбирателство. По едно време обаче Гарбаторикс станал кисел, обзела го манията за величие и убил всички дракони освен своя.

Станал господар на злото (не като всевиждащото око във Властелина - малко по-човечен е някак...). Около него има гадни създания и един магьосник, който поразително наподобява Жоро Пентаграма от клипа на Графа.

Има и няколко останали яйца на дракони, които не щат да се излюпят хиляди години наред, докато не се озоват в ръцете на своя определен от съдбата ездач.

И така, в света има светлина, но дори тя е управлявана от силите на злото. Само няколко бунтовнически рода са останали нейде по планините и пещерите. Една от дъщерите на техните предводители се промъква в замъка на Глабаторикс и гепва едно драконово яйце. След това го праща нейде в горите, а себе си - в плен на магьосника.

Яйцето едва не хлопва по главата безуспешно ловуващия през нощта Ерагон. Той пък съвсем глупашки се опитва да го замени за сочно месо, но понеже не успява, го взима със себе си и го измътва. Не буквално.

Просто се оказва, че единствената надежда на човечеството, легендата за новия Драконов ездач, е той. А драконът е много сладичък. Бързо пораства, както и проблемите с опазването му.

На младия Ерагон му помага Джеръми Айрънс в ролята на бивш ездач и настоящ просяк. Той го води към изпълнението на невъзможната мисия - да спаси светлината и доброто...

Филмът проследява този път. С перфектна анимация, много ефекти и весели моменти.

На мен ми беше най-забавен еротичният глас, с който беше озвучен Драконът - много готино.

А най-тъпият - че въпреки десетките идеални възможности да убият новия ездач (а с него и дракона му - защото са взаимно свързани), магьосникът и големият шеф не го направиха и се заинатиха в името на продължението. Смърт на тъпите екранизирани рисковани сцени!!!

Общо взето филмът е приказка, която не е епична като библията на фентъзи-феновете "Властелинът на пръстените", не е много инфантилна като Хари Потър-филмите, а е нещо между двете.

Със сигурност не е за истински фенове на дебели книжки с дракони и мечове на кориците.

Пробвай го, ако си решил, задължително на голям екран. На малък е тотално безсмислено...