Гледай!

Повечето зрители най-вероятно не са се сблъсквали с иранско кино в последните години. И това е разбираемо - пазарът е залят от всевъзможни холувудски булмачи, блогбъстъри, екперименти от всякакъв вид и добре рекламирани европейски, латино-американски и азиатски високобджетни алтернативи на масовата култура.

Иранското кино обаче остава далеч зад корейското, китайското и японското кино като зрителски интерес. Може би защото е по-слабо рекамирано у нас. В последните години обаче аз му ставам все по-голяма фенка и препоръчвам на всеки да го пробва.

След като 3 пъти гледах иранския шедьовър "Цветът на бога", той стана неоспорима част от моя топ три най-любими филми на всички времена. Иранското кино не се е повлияло до голяма степен от холивудската клипова култура. То е авторско и смислено, занимава се с проблеми, които отдавна сме позабравили, но които винаги звучат актуално (всички обяснения бяха за да не употребя думата "общочовешки", която напоследък ненавиждам).

Иранското кино е прекрасно, красиво снимано и по някакъв начин  - близко до нашето светоусещане. Сигурно защото нито Боливуд, нито преоткритата азиатска идентичност и митология в китайското и корейското кино имат нещо общо с нашето балканско-ориенталско-европейско съзнание. В този ред на мисли - ГЛЕДАЙТЕ ИРАНСКО КИНО!!!

Или поне вижте какво се случва от 8 до 13 януари във филмотечното кино "Одеон". От нашата лична гадателка (модераторката на програмата за кината, която се свързва с висшите сили - директорите на кината) разбрахме, че там ще се прожектират шест ирански филма, повечето отрупани с международни награди в Седмицата на иранското кино.

Организатори са Българската национална филмотека и Културното представителство към посолството на Иран у нас.

Панорамата е и портрет на Сейед Реза Миркарими /1966/ - режисьор, сценарист и продуцент, автор на четири от филмите в Седмицата - "В светлината на луната" /2001/, "Детето и войникът" /2000/, "Светлинка е запалена тук" /2003/ и "Толкова далеч, толкова близо" /2005/, с който ще бъде открита панорамата на 8 януари. Продукцията има награда за най-добър филм, за оператор, декор, грим, музика и звук на 23-ия Международен филмов фестивал "Фаджр".

В нея се разказва за доктор Алем, виден невролог и специалист по мозъчни болести, който, затънал в обществени и бизнес дела, е забравил за съществуването на сина си Саман. Саман заминава в пустинята за наблюдение на звезди и съзвездия. Непредвиден инцидент става причина докторът да изостави задълженията си и да прекоси пустинята, за да се срещне със сина си.

Голямата награда от Седмицата на критиката в Кан, специалната награда на журито, наградата за режисура и голямата награда на Токио на фестивала в японската столица, Сребърен паун в Делхи, специалната награда на журито в Ливан са между многобройните отличия на "В светлината на луната".

Във филма Сейед Хасан е студент по теология, на който му предстои обличане на религиозни дрехи. Докато неговите състуденти трескаво се готвят за церемонията, той започва да се колебае относно пътя, който е избрал. Отказва се от религиозното си бъдеще, но от уважение към баща си си ушива религиозни дрехи.

Касем, амбулантен търговец, открадва дрегхите му и Сейед Хасан тръгва по петите му. Така се запознава с мизерията и бедността на хората, с които живее Касем и впоследствие установява контакт с тях. В крайна сметка той се връща в духовната семинария, облича религиозните дрехи и тръгва да търси Касем, който живее в трудово- възпитателно училище. Така започва новият му живот...

Много награди от международни фестивали за детско-юношески филми има "Детето и войникът" - киноразказ за непредвидените неща, които се случват по време на едно пътуване. Героите са малолетен престъпник и войник, който трябва да отведе момчето в ТВУ в Техеран.

Сейед Реза Миркарими е съсценарист на "Зад завеса от мъгла" /2005/ на режисьора Парвиз шейх Тади, в който глухонямо момче от селско училище среща много трудности след идването на нов възпитател. Усилията на мъжа да установи контакт с детето и майка му водят до редица недоразумения.

В панорамата е и "Студена сълза" /2003/ - петият филм на Азизаллах Хамид Нежад след "Пламтящо слънце" /1991/ , "Звездите на земята" /1994/, "Върхът на света" /1997/ и "Каменни цветове" /2002/.