"Деца от восък" или защо не от всяко дърво става свирка

По принцип, когато става дума за български филм - или добро, или нищо. Защото най-вероятно всички искаме да се върне времето на приличното кинопроизводство у нас, както и на правенето на добри филми - ако не всяка година, поне на няколко.

И понеже напоследък има някакво раздвижване и през 2006 показаните филми бяха повече от 5, в никакъв случай не бива да сме много критични към новото, което изгрява на хоризонта.

В случая става дума за новия филм на Иван Ничев - "Деца от Восък".

Режисьорът ни е познат отдавна - от "Звезди в косите, сълзи в очите" с легендите Петър Слабаков, Катя Паскалева, Татяна Лолова, Николай Бинев и Леда Тасева, до относително новите и относително успешни (на българския голям екран всичко българско и родно е относително) "След края на света" и "Пътуване към Йерусалим".

Та в новия филм не става дума нито за романтичното минало, нито за романтичното бъдеще. Всъщност, действието се развива единствено в настоящето и в него няма и капка романтика. Освен може би тази по трилърите от деветдесетте. Но това е друга тема.

В "Деца от восък" екипът е много международен. Националностите на актьорите са поне 5.

Актьорският състав е подбран концептуално и внимателно. Имайки предвид какво се е получило, едва ли са имали представа в какво се забъркват. Ще започна, разбира се, с най-големите холивудски звезди в главните роли - на добрия - Арманд Асанте и на лошия - Удо Кир, които сме гледали в сигурно около 30% от всички екшъни в последните години (Удо Кир е зловещ любимец, който последно видяхме в "Догвил" и "Мандерлей" на Ларс фон Триер - поне това ми се струва най-съществено).

Следват Даниел Бернхард (Матрицата), Шърли Бренер, Хал Озсан и БГ - гордостите - Асен Блатечки, Деян Донков, Наум Шопов-младши и други.

Сюжетът е сравнително прост. В гето на Берлин турска и нео-нацистка банда се млатят здраво за територия за продаване на наркотици и други забранени от закона неща. И както си разменят тупалки, бушони, ритници и изстрели, се появява сериен убиец, който започва да отвлича турските деца ("Някой дебне мургавите им деца. Някой, който ги обича...бели"). След това ги изхвърля около бунища и кофи за боклук в белосани с восък лица, облечени и гримирани като малки куклички.

Естествено, турската банда подозира нео-нацистите, заради белите лица и традиционната вражда. В същото време идва един комисар (в ролята - Арманд Асанте) да помогне при разследването на делото. Оказва се, че той също има предистория, свързана с хулиганите, което обаче го прави по-снизходителен, а не агресивен към техните престъпления.

И докато те се избиват взаимно, турските деца продължават да изчезват, а разследването не върви кой знае колко успешно. Накрая, в решителната битка между бандите, когато се изпозастрелват в едно заведение, се оказва, че убиецът наистина не е нацист, а обикновен и особено жесток психопат.

Междувременно турчин и нацистка се наслаждават на споделена френска любов, а както знаем, любовта в крайна сметка се оказва по-силна от всичко.

Така или иначе, филмът няма да се появи по екраните в Европа и Америка. Най-много да се прожектира на азиатския пазар, на DVD и по кабеларките. Защото, въпреки че е български (или защото е), съвсем не е за показване на запад. Както и всеки друг филм, направен и продуциран от Ню Имидж. Всъщност, не съм сигурна дали изобщо е за показване, но както и да е...

Понеже се разбрахме да не говоря лошо за български филми, първо ще кажа хубавото. Актьорите са подбрани добре. Не знам как са се навили по-известните от тях, но и не е моя работа. Деян Донков и Блатечки са агресивни и достатъчно убедителни скинари. Удо Кир се справя с ролята на психаря-убиец на деца, според възможностите, които са му предоставени от сценария (повярвайте, не са големи).

Арманд Асанте се опитва с всички сили да ни убеди, че всичко, което се случва, не е пълна безсмислица. Даниел Бернхард е доста секси, тъжен и меланхоличен и също се справя със задачите си. Шърли Бренер - също.

И тъй като се разбрахме, че екипът е международен, имам право поне на 2-3 реплики за недостатъците.

Няколко от историите и образите са копи-пейстнати от класики в жанра, което ги кара да висят като прани гащи без простор във въздуха в контекста на основния сюжет (имам предвид старата дружба между комисаря и един от гангстерите, расовата дискриминация (???), любовта между турчина и скинарката (уф, и без нея можеше да мине) и др.  ) Всичко това ги прави излишни и тежащи на основната линия в сценария.

Убиецът е зловещ, докато е неизвестна и невизуализирана по никакъв начин сянка, защото най-страшно е винаги това, което не можеш да видиш. След като съвсем неоправдано се показва, аз губя интерес към него и не се интересувам до края.

Когато говоренето и заканите в един мафиотски трилър са повече от действието, никой не вярва, че става дума за нещо реалистично. Stop talking and shoot!

Това е.