Хималая love 2 - отвъд любовта и с двата крака в митологията

След като написах статията за "Долината на цветята" бях убедена, че все някой ще ми пише за филма с друга гледна точка за тълкуването му.

И, слава богу - не един, а доста хора бяха прочели статията и бяха забелязали сериозната липса на разяснения за митологичната, мистичната част от филма, в която се преплитат хималайски и хинди легенди и вярвания.

Аз от своя страна нямах кой-знае какви познания по тази част и помощта на драгия читател се оказа освен полезна и адски интересна.

Много се надявам доста от читателите на сайта вече да са гледали филма, за да разберат напълно тази статия. За тези обаче, които не са - тя би могла да бъде допълнителен стимул лично да се потопят в света на "Долината на цветята".

Малко от написаното по-долу е мое прозрение. Всъщност, втората част е вдъхновена от читател, на име (или с псевдоним) Ом Рам, който много ми помогна на мен самата да си обясня някои от нещата във филма. След като с него си разменихме няколко писма, аз гледах филма още веднъж и сега публикувам (с малко редакции и допълнения) неговото интересно - и може би по-вярно от моето тълкувание на филма:

"Интересно - никой от познатите ми, който е гледал филма, не го е разчел и като любовна история. Филмът започва с цитат от Миларепа (един от най-известните тибетски учители, поети и йоги - бел. авт.), който се занимава не с любовта, а със страстите. Особеното в тибетския тантризъм изобщо, който предхожда индийския (който ние предимно свързваме с еротични техники ) е, че няма нищо общо с еротиката. Колкото до самия Миларепа, предполагам, че моментът с огледалата, които карат Уша и Джалан да летят, както и моментът с краденето на сенките на хората, са моменти от неговото житие, което така и не съм намерил време да прочета.

Затова филмът би могъл да бъде тълкуван като метафора. Аз, честно казано, на него малко се отегчих. Но после взех да мисля и реших, че някакво послание, в леко тантристки стил, е стигнало до мен, което означава, че филмът в крайна сметка си е струвал.
Моята идея е, че главният герой беше обладан от страст, която се материализира под формата на демон - Уша /името на санскрит означава "Здрач"/. В Рикведа (колекция от химни за различни божества, написана на санскрит) Уша е върховна богиня, която обикновено се изобразява като изключително сексапилна млада жена с много украшения - съвсем като появата във филма на Уша - бел авт. ).

Та, Джалан беше обладан от демон (Уша нямаше и пъп- знак за божественост и в християнската религия), затова и според гадателя, и според мъдреците, двамата с Уша нямаха бъдеще заедно - понеже пътят напред в индуизма задължително е свързан с преодоляване на страстите.

Изобретателността на демона беше голяма, а непокорството пред съдбата непростима - затова човекът беше наказан с нетление, а демонът - с множество умирания и прераждания.

За Йети има много предания - от човекоподобна маймуна, до същество с огромни крака. Във филма обаче е представител на оцелели от древна цивилизация мъдреци, които поддържат баланса на Земята (свързва се с Атлантида, Шамбала и пр.)

"Долината на цветята" наистина съществува. Там, в периода на цъфтеж, понеже цветята са твърде много, става страшно, защото целият аромат и прашец действа силно халюциногенно.

"Долината на тишината" също е реална територия - в момента национален парк в Индия. Нарича се така, защото е единственото място, където няма един особено шумен вид насекоми.

Като че ли в крайна сметка всичко в този филм наистина, като и в "Самсара", се върти около мотива за неизбежността и космическата илюзия - живеем в свят, който сами си създаваме, страстите ни са причина за страдание, но пък ние обичаме тези страсти и колелото се затваря с непрекъснатото прераждане на демона и изкушения от него и в търсенето и привличането между двамата. "

Добре казано. И благодаря на всички, които ми писаха:)